3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
[населено място] ,20,08,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на втори юни,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 63 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,изходяща от адв.Й.Г., като процесуален представител на С. С. , И. Г. Н.,М. Й. Й. и Д. Г. К.,упълномощили го да обжалва решение № 1793 / 23.09.2013 год. по т.д.№ 3462 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ТО ,9 състав , с което е потвърдено решение от 26.08.2013 год., постановено по ф.д.№ 535 / 2013 год. по описа на Софийски градски съд , Търговско отделение, VІ – 8 състав, като заявители на регистрация на Религиозна общност „Една Х. Ц. „, чрез религиозна институция – Девически манастир „Св.В..Г. П.„-Б.. С потвърденото първоинстанционно решение е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията на „ Религиозна общност като религиозна институция – вероизповедание Девически манастир „Св.В.. Г. П.„ – Б. „,със седалище и адрес на управление, [населено място] , район К. село, ж.к. „ Л. „ [жилищен адрес]. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като го намират в противоречие с Конституцията и Закона за вероизповеданията, уреждащи свободата на правото на вероизповедание и предпоставките за регистрация на религиозна общност, която неправилност е резултат от неправилния фактически извод за липса на съществени различия между изповядваното от последователите на заявената за регистрация религиозна общност вероизповедание и източното православие .Обстоятелствено се излагат тези различия.Изрично в касационната жалба се акцентира на неправилност на изводите,предвид подвеждащо становище на Дирекция на вероизповеданията, в което се приема претендирана регистрация на самия Девически манастир , противно на видното и от заявлението и от устава и приложените документи,искане за регистрация на вероизповеданието „ Една христова църква „, която да се представлява от религиозна институция Девически манастир „Св.В..Г. П. „ – Б. .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са поставени, обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК следните въпроси :1/ Допустимо ли е да се отказва регистрация на вероизповедание , което произхожда от Българската източноправославна църква,само защото Българската православна църква е законово регламентирана за разлика от другите вероизповедания? и 2/ Може ли тяло,наречено „манастир„ да бъде религиозната институция,представляваща религиозното вероизповедание?
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Настоящият състав приема,че касационната жалба изхожда от легитимирани да обжалват лица, доколкото заявлението за вписване на религиозна общност,изходящо от същите физически лица, съдържа противоречие,непозволяващо да се изведе еднозначно религиозна общност на кое вероизповедание ,чиито именно наименование и седалище би следвало да са и индивидуализиращи белези на регистрацията,заявителите са претендирали и доколкото същите поддържат регистрация на религиозна общност с вероизповедание „Една Х. Църква„, посочено и в заявлението и в устава.
С оглед преждепосоченото противоречие в обстоятелствената част на молбата за вписване и петитума на същата , довело и до съществено противоречие в диспозитива на самото първоинстанционно решение, несъобразено с понятията „ религиозна общност „ /пар.1 т.2 ЗВ/ , подлежаща на регистрация по смисъла на чл.14 ЗВ и „ религиозна институция „ / пар.1 т.3 ЗВ /, каквато характеристика придобива вече регистрираната в съответствие със ЗВ религиозна общност ,с качеството на юридическо лице със свои ръководни органи и устав, настоящият състав намира,че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради вероятност да е недопустимо , като постановено в противоречие със задължителните указания по т.4 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС и тъй като се касае за неотстраним в касационното производство дефект на заявлението.Вероятната недопустимост не изисква обосноваване на касационни основания за допускане на касационното обжалване, нито дори довод за недопустимост от страна на касатора / т.1 ТР № 1 от 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /.
Независимо от предходно изложеното,дори да би било постановено по редовна молба , въззивното решение не е дало отговор,предпоставящ релевантност на поставените от касатора правни въпроси, в който смисъл същите не биха покрили общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е отрекъл възможността да се регистрира религиозна общност изповядваща верски принципи и убеждения в основата си произлизащи от източното православие, но е обосновала необходимост от регистрация на такава общност при наличие на съществено различие между същите и тези на източното православие.Вторият от поставените въпроси е зададен некоректно спрямо терминологията на Закона за вероизповеданията,впрочем при некоректност и в самото заявление,предпоставило недопустимостта в произнасянето на съдилищата.Съгласно ДР на ЗВ – пар.1 т.3 – религиозната институция е резултат от регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност.
Видим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1793 / 23.09.2013 год. по т.д.№ 3462 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав .
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателство за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 25 лева .
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока,делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване, респ. на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :