Р Е Ш Е Н И Е
№ 710
София, 28.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2316 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. С. от гр. П. срещу решение №22 от 21.02.08г. по гр.д. №985/07г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът в производството Я. В. З. оспорва жалбата с писмено възражение.
Останалите ответници – Е. И. З., Д. Г. А. и Л. К. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Л. Г. С. е предявила срещу Д. Г. А. иск за прогласяване нищожност на сделката по нотариален акт №117, т.1, рег. №1296, н.д. №104/2005г., с която недвижим имот, съпружеска имуществена общност, е бил продаден на ответника еднолично от съпруга на ищцата – Л. К. С..
В хода на първоинстанционното производство е конституиран като ответник и Л. С. – продавачът по оспорената сделка.
На основание чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ са конктитуирани като ответници и последващите приобретатели на апартамента – Я. В. З. и съпругата му Е. И. З..
С решение №479 от 26.06.07г. по гр.д. №303/06г. на П. районен съд е прогласена на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожността на нотариалния акт, поради липса на съгласие от съпругата за извършената продажба.
С обжалваното в настоящото производство решение на П. окръжен съд е обезсилено решението на първата инстанция и производството по делото е прекратено. Прието е, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, докато в обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, сочещи на иск по чл.22, ал.3 от СК /отм./ – за обявяване на относителна недействителност на продажбата спрямо ищцата, която не е участвала в нея. Прието е също, че ищцата не е активно легитимирана да води иск за прогласяване нищожността по чл.26, ал.1 от ЗЗД на договор, по който не е страна, поради което такъв иск е процесуално недопустим. Освен това – при последващо прехвърляне на собствеността от купувача на трети лица е недопустимо оспорване валидността само на извършената преди това сделка с имота.
Решението е неправилно.
Действително, въпреки непрецизния петитум на исковата молба, следва да се приеме, че предявеният иск е по чл.22, ал.3 от СК /отм./ – за обявяване за относително недействителна спрямо ищцата на продажбата по нот.акт №117/2005г., с която съпругът и се е разпоредил с недвижим имот, включен в съпружеската имуществена общност. Ответници по този иск са двете страни по сделката. Искът правилно е насочен срещу ответниците Л. К. С. и Д. Г. А., които са страни по оспорения договор за продажба.
Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявения иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вместо по чл.22, ал.3 от СК и е постановил непрецизен диспозитив, като е прогласил нищожност на нотариалния акт, вместо недействителност спрямо ищцата на договора за продажба, материализиран с него. Независимо от това, районният съд на практика е разгледал иска, с който е бил сезиран – чл.22, ал.3 от СК, тъй като е обсъдил обстоятелството, че ищцата е оспорила договора, с който съпругът и се е разпоредил еднолично с недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност и затова този договор не поражда права за нея. Макар и непрецизно, първоинстанционното решение е процесуално допустимо и въззивният съд не е имал основание да го обезсилва. Въпросът за квалификацията на един иск е по въпрос по приложението на материалния закон и по тази причина е в правомощията на въззивната инстанция. Въззивният съд е длъжен да даде вярната квалификация на иска и при необходимост – да отмени решението на първата инстанция и да постанови ново решение, с което да даде правилна квалификация на иска. В случая е предявен един допустим иск, постановено е допустимо решение на районния съд спрямо ответниците Л. К. С. и Д. Г. А. и въззивният съд не е имал основание да го обезсилва в тази част и да прекратява производството по иска. В тази част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Спрямо конституираните по реда на чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ ответници Я. В. З. и Е. И. З., които са последващи приобретатели на имота, искът е процесуално недопустим и правилно спрямо тях производството е прекратено. Тези лица не са страна по оспорения договор за продажба и може да бъдат ответници единствено по иск за собственост на процесния имот, какъвто обаче не е предявен. Ищцата има правен интерес от иск за собственост срещу тези лица, който може да предяви и преди приключване на производството по чл.22, ал.3 от СК /отм./. Производството по чл.22, ал.3 от СК срещу тези ответници обаче правилно е прекратено и в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.2 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №22 от 21.02.08г. по гр.д. №985/07г. на П. окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по предявения от Л. Г. С. срещу Л. К. С. и Д. Г. А. иск по чл.22, ал.3 от СК /отм./.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за постановяване на решение по същество по този иск.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №22 от 21.02.08г. по гр.д. №985/07г. на П. окръжен съд в частта, с която искът по чл.22, ал.3 от СК е прекратен по отношение на ответниците Я. В. З. и Е. И. З..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: