О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр.София, 23.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Борис И. гр.д. № 978/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. Т. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 3435/ 2009 г. С въззивното решение е отменено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д. № 3659/ 2006 г., след което спорът е решен по същество като е отхвърлен предявения от касатора против Т. А. И. иск по чл.21 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.).
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че атакуваният акт е частично недопустим, тъй като е постановен извън петитума на въззивната жалба. Ответницата И. обжалвала решението на първата инстанция частично, съответно въззивната инстанция нямала право да го отмени изцяло. Освен това за да постанови решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността за придобиване на лично имущество по време на брака чрез извършено дарение в полза само на единия съпруг и за преценката на дарението на жилищно-спестовен влог като правна сделка. Касаторът поддържа, че съдебната практика по тези въпроси е противоречива. Сита също, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по процесуалните въпроси за обсъждането и преценката на релевантните доказателства и за разпределението на доказателствената тежест по иска в противоречие с практиката на ВКС. На това основание претендира за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Т. И. оспорва жалбата. Счита, че по повдигнатите от касатора въпроси практиката не е противоречива. Поддържа, че във въззивното решение на тези въпроси е отговорено в съответствие с общоприетото в отделни решения на ВКС разбиране за иска по чл.21 от СК (отм.). Моли обжалването да не се допуска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, „ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба”. В случая касаторът е навел доводи за постановяване на решението извън рамките на това, което е било поискано с жалбата пред въззивния съд, което е основание за недопустимост. Видно от въззивната жалба, Т. И. е обжалвала първоинстанционното решение пред Софийски градски съд частично, а с въззивното решение актът на първата инстанция е отменен изцяло. При това положение съществува вероятността за недопустимост, визирана в тълкувателното решение, поради което касационното обжалване следва да се допусне.
Основателни са и доводите на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, по които практиката е противоречива. Въззивното решение е мотивирано с липса на доказателства за извършено дарение на ищеца от страна на баща му, въпреки че от фактическа страна е прието за установено, че сумата 15 428 лв като жилищноспестовен влог е прехвърлена от спестовна книжка на бащата Т. И. на името на сина – ищеца П. Т. Аналогичен извод е направен и в решение № 1* от 19.10.2007 г. по гр.д. № 1281/ 2006 г. на ІІ г.о. на ВКС. Обратното е застъпено в решение № 722 от 10.04.1967 г. по гр.д. № 292/ 1967 г. на І г.о., ВСРБ, решение № 691 от 30.05.1985 г. на І г.о. на ВСРБ и решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. № 809/ 1995 г. на ВКС, І г.о. Според тези решения даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи или за семейството, включително при прехвърляне на права по жилищно-спестовен влог. Следователно налице са основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по повдигнатия въпрос дали безвъзмездното прехвърляне на жилищноспестовен влог на един от съпрузите от неговите родители е основание на същия съпруг да се признае частична трансформация по чл.21 от СК от 1985 г. (отм.) в собствеността на придобитото с правата по влога жилище, както и по въпроса как се доказват тези факти. Касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел постановяване на решение по чл.291 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 3435/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 85,81 лв (осемдесет и пет лева, осемдесет и една стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: