Р Е Ш Е Н И Е
№ 711
София,05.10.2009 година
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2115 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, ал.1, б. „а” ГПК (отм.) вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 406 на Софийски градски съд от 23.11.2007 година по гр.д. № 1445/2007 година е уважен иск с правно основание чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.), предявен от Т. М. Т. от с. Л., Софииска област против С. д. „П”, гр. С. за сумата 6679,65 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2006 г. до окончателното и заплащане. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от С. д. на Вътрешните работи с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.), който текст предвижда максимално еднократно обезщетение при освобождаване от служба в размер 20 брутни трудови възнаграждения, независимо дали обезщетението се изплаща изцяло при първо прекратяване на служебното правоотношение или се допълва при повторно освобождаване от служба.
Ответникът по жалбата Т. М. Т. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след констатация, че касационна жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, провери обжалваното решение с оглед въведените касационни основание по чл. 218б, ал.1, б. „в” ГПК (отм.), при което намира жалбата за основателна предвид следното:
В решението на Софийски градски съд е прието за установено, че ищецът Т. М. Т. е заемал длъжността „старши полицай” в “Специализирани полицейски звена за охрана” към направление “О” СДВР, от която е бил освободен поради съкращаване на щата със заповед № З* от 02.07.1998 г. на Директора на СДВР на основание чл. 253, ал.1, т.6 ЗМВР (отм.). При уволнението е получил обезщетение в размер на 17 брутни месечни заплати в размер на 4129,18 лева. На 01.07.1998 г. отново е постъпил на сержантска служба в сектор “О” на РЗ “Полиция при С. д. на вътрешните работи. Със заповед № З* от 28.01.2006 г. на Директора на СДВР е бил освободен от служба на основание чл. 253, ал.1, т.1 ЗМВР (отм.) поради навършване на пределна възраст за служба в Министерство на вътрешните работи. На 30.03.2006 г. му е било изплатено обезщетение от три брутни трудови възнаграждения в размер общо на 2473,17 лева.
При така установените факти, въззивния съд е приел предявеният иск за основателен и доказан до размер от 6679,65 лева. Приел е, че съгласно чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) при повторното освобождаване от военна служба на служителя се дължат 20 брутни месечни заплати, изчислени съобразно последното му трудово възнаграждение, от които се приспада обезщетението, получено при предишно уволнение. При размер на възнаграждението на служителя за м. януари 2006 г. при повторното му освобождаване от 664,10 лева, съдът е определил общ размер на обезщетението от 13282 лева, от които след приспадане на обезщетенията, получени през 1998 г. и през 2006 г. – 6602,35 лева, е присъдил на основание чл. 261, ал.2 ЗМВР(отм.) сумата 6679,65 лева.
Решението е неправилно.
Касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) е основателно. Съдът е формирал правилния извод, че обезщетението по чл. 261, ал.1 ЗМВР (отм.) се определя съобразно прослуженото време към момента на прекратяване на службата, като броят месечни възнаграждения съответства на броя прослужени години, но не повече от двадесет, както и че съгласно чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) при повторно освобождаване от служба, от дължимото обезщетение се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение. Неправилен обаче е изводът, че при повторно освобождаване от служба, размерът на обезщетението се определя съобразно общо прослужените години на база последно месечно възнаграждение, от което се приспада получената сума при първоначалното освобождаване. Обезщетението по чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) при повторно освобождаване от военна служба се определя на база последно изплатено възнаграждение, но съобразно броя години прослужени след първоначалното освобождаване при ограничението по чл. 261, ал.1 ЗМВР (отм.) – не повече от двадесет. Както при първоначалното, така и при последващото освобождаване от служба, обезщетението се определя съобразно последното трудово възнаграждение за брой прослужени години, като при условията на чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) се приспада не получената сума при първоначалното освобождаване, а получените съобразно прослужени години брой заплати. Редът за определяне на размера на обезщетението съобразно последното трудово възнаграждение осигурява възможност за съобразяване на получената сума със стандарта на живот в страната към момента на изплащане на обезщетението, но не и за неправомерно облагодетелстване, каквото би се явило при преизчисляване на размера на първоначално полученото обезщетение съобразно възнаграждението, получавано от служещия в последващ период.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.) следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. По делото е установено по безсъмнен начин, че при първото освобождаване от служба през 1998 г., на ищеца Т. М. Т. е било изплатено обезщетение съобразно съответния брой прослужени години на база последното брутно трудово възнаграждение или общо сумата 4129,18 лева за 17 прослужени години в системата на МВР.становено е и че при повторното му освобождаване през 2006 г. е получил обезщетение в размер на три брутни месечни трудови възнаграждения – сумата 2473,17 лева или изплатен е максималния размер на обезщетение от общо двадесет месечни възнаграждения, определени в размер съобразно момента на освобождаването от служба. Дължимото на ищеца обезщетение по чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) е изплатено изцяло, поради което предявения иск за разлики, явяващи се при преизчисляване на първоначално изплатеното обезщетение е неоснователен.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 406 от 23.11.2007 година по гр.д. № 1445/2007 година на Софийски градски съд, ІV “д” гражданско отделение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. М. Т. с ЕГН ********** от с. Л., Софийска област против С. д. на вътрешните работи, гр. С., ул. „А” № 5, иск с правно основание чл. 261, ал.2 ЗМВР (отм.) за сумата 6679,65 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: