Решение №711 от 8.10.2009 по гр. дело №179/179 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 711
 
София, 08.10.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
                                                                            Олга Керелска
 
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 179/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. А. Т., С. А. Т., Г. А. Т., С. Т. Р., Ж. Т. Т., А. Т. Т. и А. А. Т., чрез А. А. Т. против въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 103/19.04.2007 г. по гр. д. № 1226/2006 г.
С обжалваното решение е отменено решение на районен съд Петрич № 274/25.08.2006 г. по гр. д. № 12/2005 г. и е постановено друго решение, с което е признато за установено по отношение на А. А. Т., С. А. Т., Г. А. Т., С. Т. Р., Ж. Т. Т., А. Т. Т. , София С. Т. , че Ф. „Републиканска п. инфраструктура”-Областно пътно управление-Благоевград е собственик на имот с площ 710 кв.м., записан като имот пл. № 1* по плана на гр. П., при съседи: път, пътно управление, Д. Л. , Т. .
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК.
Конкретни оплаквания: в резултат на неправилно тълкуване на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7ЗСПЗЗ съдът е приел, че е налице пречка за възстановяване собствеността върху процесния имот на ответниците. Неправилно е разбирането на съда, че чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид извършено застрояване от съответната организация без значение дали е законно или незаконно. Неправилно съдът е приел, че нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ се отнася само за сгради, изградени от трети физически лица, а не от организации, както е в конкретния случай. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК не е обсъден доводът, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния имот и по-точно, че отчужденият през 1979 г. недвижим имот в полза на държавата е бил включен в неговото имущество. Има доказателства в обратна посока. Въззивното решение е постановено спрямо ответницата С, по отношение на която производството по делото е прекратено на основание чл. 119, ал. 1 ГПК още в първата инстанция. В диспозитива на решението липсва ответницата А, приобретател на процесния имот, привлечена в производството по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК и конституирана от съда като страна в процеса.
За ответника по касация Ф. „Републиканска п. инфраструктура”-Областно пътно управление, Благоевград не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
За да уважи предявения положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че процесният имот съставлява част от парцел ****т 6000 кв.м., собственост на АПК „Б”-Петрич, отчужден през 1979 г. в полза на държавата и отреден за предвидено по застроителен и регулационен план мероприятие – Районна п. служба-Петрич. Във връзка с процедурата по отчуждаването е изготвена оценка на мястото и на трайните насаждения в него. Собственикът – АПК-Петрич е обезщетен с изплащане на сумата 1634 лв., което обстоятелство е отразено в акта, съставен на 8.07.1979 г. при въвеждане на Районна п. служба-Петрич във владение на имота. През 1995 г. имотът е актуван за държавна собственост с АДС № 2* на Община П.. Преди 13.07.1991 г. в имота са построени административни, складови и др. сгради и съоръжения и е осъществено мероприятието, за което имотът е бил отреден. Предвид посочените безспорно установени по делото обстоятелства въззивният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и не може да се възстанови на ответниците, като наследници на бивш собственик на земеделска земя в реални граници правото на собственост върху процесния имот.
Касационната жалба е неоснователна.
Относно законността на застрояването на сградите в процесния имот липсват данни по делото и такава задача на вещото лице страните не са поставили.
Независимо от това в случая е безспорно установено, че в имота е налице застрояване по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се връща на бившите собственици, които се обезщетяват по друг начин.
В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване за законност на извършеното строителството. Регламентира се само завареното към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ фактическо състояние. В тази връзка е достатъчно е наличието на извършено до 1.03.1991 г. строителство /безспорно е установено по делото/, което препятства възможността за възстановяване на собствеността върху земята в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ въпреки издаденото в тяхна полза позитивно решение на ОбПК.
Неоснователна е жалбата, че в диспозитива на въззивното решение липсва произнасяне по отношение на ответницата А.
С допълнително решение № 596/28.11.2007 г. по реда на чл. 193 ГПК въззивният съд се е произнесъл и по отношение на ответницата А.
Основателно е оплакването, че въззивният съд се е произнесъл спрямо София С. Т. По отношение на тази ответница производството по делото е прекратено още в първото по делото съдебно заседание на основание чл. 119, ал.1 ГПК с влязло в сила протоколно определение на Петрички районен съд от 13.05.2005 г. по гр. д. № 12/2005 г., поради което в тази част въззивното решение следва да се обезсили.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
 
 
 
 
 
 
 
Р Е Ш И:
 
 
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Окръжен съд-Благоевград № 103/19.04.2007 г. по гр. д. № 1226/2006 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на София С. Т. , че Ф. „Републиканска п. инфраструктура”-Областно пътно управление-Благоевград е собственик на имот с площ от 710 кв. м., записан като имот пл. № 1* по плана на гр. П., при съседи: път, пътно управление, Д. Л. , Т. .
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top