О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр.София, 26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3072/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 78 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 3243/ 2013 г. в частта му, потвърждаваща решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 618/ 2013 г. за уважаване на предявените от Т. С. В. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № Н-425/ 20.11.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кондуктор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 318,24 лв.
С въззивното решение е потвърден първоинстанционният акт и в частта, в която се отхвърлят предявените от Т. В. против [фирма] претенции, но предвид липса на касационна жалба от ищцата, в тази част въззивният съдебен акт не е предмет на касационен контрол.
Касаторът повдига процесуалноправните въпроси за задължението на страна в основното производство да посочи адрес на свидетел, чието призоваване иска, ако е посочено доказателство, съдържащо този адрес; за задължението на съда да даде срок на страната да сочи нов адрес за призоваване на свидетел ако първото призоваване е неуспешно не по причина, дължаща се на страната; за доказателствената тежест относно факта на оставане без работа при предявен иск по чл.225 ал.1 КТ; явява ли се достатъчно доказателство за този факт представено непълно копие от трудовата книжка, удостоверяващо единствено прекратяване на трудовия договор. Според жалбоподателя първите два въпроса имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а останалите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната по касация страна Т. В. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Счита, че касаторът не е формулирал относими за спора правни въпроси и не е обосновал надлежно твърденията си за наличие предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е установил, че ищцата е работила в ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Уволнението е оспорено на различни основания, включително с твърдения, че не е извършено нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание. С отговора на исковата молба работодателят е поискал доказателства за този факт, включително да се изиска прокурорска преписка във връзка със същото деяние и да призоват като свидетели – очевидци две лица, чиито адреси са посочени в преписката. Първоинстанционният съд дал тридневен срок за посочване на адреси на свидетелите и за внасяне на депозит, като същевременно по своя инициатива разпоредил призоваването им от РУ „Т. п.” – В., макар че свидетелите не работели там. Въззивният съд приел, че след неуспешното призоваване съдът от първа инстанция правилно заличил свидетелите без да дава нова възможност на страната да сочи адресът им и отхвърлил искането на ответника за призоваването им във въззивното производство. При постановяване на решението си съдът приел, че уволнението е незаконно, защото работодателят – ответник не е доказал извършването на нарушението, за което е наложил дисциплинарно наказание.
Относно иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа въззивният съд посочил, че този факт е в доказателствена тежест на ищцата. Приел, че трудовата книжка, в която не е удостоверено след прекратяване на трудовия договор с ответника ищцата да е започнала работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяването на факта на безработицата.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора процесуалноправни въпроси за доказателствената тежест относно факта на оставане без работа при предявен иск по чл.225 ал.1 КТ и явява ли се достатъчно доказателство за този факт представено непълно копие от трудовата книжка, не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че тежестта за доказване на този факт е за ответника – работодател, нито е приел, че пълното му доказване може да стане с копие на част от официален документ. Той е посочил, че доказването на факта е в тежест на работника – ищец, както и че липсата на вписване в официален документ на факта на започване на нова работа е достатъчно доказателство за това. Изводите му са в пълно съответствие с установената от ВКС обвързваща практика (включително с приложените от самия касатор към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решения), поради което по тези въпроси обжалването не може да се допусне.
Останалите два въпроса обаче обуславят обжалваното решение, тъй като въззивният съд е оставил без уважение искането на ответника за събиране във въззивното производство на свидетелски показания относно факта на нарушението на трудовата дисциплина от страна на ищцата, а след това е уважил исковете поради недоказване на този факт. Отказът за призоваване на свидетели е обоснован с липса на предпоставки по чл.266 ал.3 ГПК, тъй като страната не изпълнила указанията на първата инстанция да посочи адреса им и не следвало да й се дава нова възможност за това, въпреки неуспешното призоваване на свидетелите поради грешка на самия съд. Ето защо въпросите дали страната в основното производство е изпълнила задължението си да посочи адрес на свидетел, ако заяви в кое доказателство този адрес се съдържа и длъжен ли е съдът да даде срок на страната да сочи нов адрес за призоваване на свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по нейна вина, са от значение за крайния изход от спора. Основателни са и доводите на касатора, че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях няма данни за установена практика, а законът не ги урежда пълно.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 78 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 3243/ 2013 г. в обжалваната част.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 146,36 лв (сто четиридесет и шест пет лева, тридесет и шест стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: