Р Е Ш Е Н И Е
№ 712
София, 08.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 237/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по к. жалба от М. на п. чрез процесуален представител юрисконсулт С. Е. против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, VІ „А” въззивно отделение от 19.06.2007 г., постановено по гр. д. № 3750/2006 г., с което на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ М. на п. е осъдено да заплати на С. С. П. сумата 1000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от действия и бездействия на служители на затворническата администрация на Затвора гр. С. през периода 23.01.2006 г.-19.04.2006 г.
С жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Подробни съображения са изложени с писмена защита от юрисконсулт С. Е.
Конкретни доводи-неправилно съдът е приел за установено, че ищецът е бил подлаган на заплахи и натиск от страна на затворническата администрация; съдът недопустимо е определил и конкретизирал неимуществени вреди, които ищецът не е посочил в исковата молба; липсват елементите на фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ; не е приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. 2 ЗОДОВ и ищецът не е осъден да заплати държавна такса и разноски върху пълния размер на иска.
Ответникът по касация С. С. П. е представил писмено становище.
За контролиращата страна Прокуратура на Република България прокурор С. е на становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно събраните по делото гласни и писмени доказателства законосъобразно въззивният съд е приел, че е основателен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ /ред., ДВ, бр. 105/2005 г., в сила от 1.01.2006 г./.становено е по делото, че ответникът по касация е претърпял неимуществени вреди- физически и психически неудобства, уронване на личното достойнство, потъпкване на човешки права в резултат на неправомерни действия и бездействия на служители от затворническата администрация на Софийски централен затвор в рамките на исковия период от време-23.01.2006 г.-19.04.2006 г. Размерът на присъденото обезщетение е определен при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед безспорните данни по делото за лошо отношение на затворническата администрация към ответника по касация по повод подадени от него жалби до различни институции предвид въведен по повод реконструкция и основен ремонт на килиите в първа група график за ползване на единствен общ хигиенно-санитарен възел и изключително тежките комунално-битови условия на етажа, на който се е намирала килията на лишения от свобода.
Оплакванията в касационната жалба съставляват недоказани твърдения на заинтересована от изхода на делото страна, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от административния характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, както и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗИН /отм., ДВ,бр. 25/3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, съгласно която изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото достойнство на осъдените.
На основание чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ /ДВ, бр. 43/29.04.2008 г., в сила от 30.05.2008 г./ вр. чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /нов, ДВ, бр. 50/2008 г./ и § 9 ПЗР ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 43/2008 г., в сила от 30.05.2008 г./ ищецът дължи държавна такса в размер на 10.00 лв.
Въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV „А” въззивно отделение от 19.06.2007 г., постановено по гр. д. № 3750/2006 г.
ОСЪЖДА С. С. П. ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „Д” 27, офиси 5 и 6да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 10.00 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: