4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 19.06.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2042/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Т. Б., срещу въззивно решение № 754 от 3.12.2014 г. по гр.д. № 1165 от 2014 г.на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1498 от 18.07.2014 г. по гр.д. № 584/2014 г. на Пловдивския окръжен съд жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 50 000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпяни имуществени вреди в общ размер на 344 450.44 евро, причинени умишлено от действия на Д. в качеството му на експерт в клон „М.” на [фирма], вляла се в [фирма], свързани с изготвяне и подаване на кредитно предложение 485/31.07.2008 г., въз основа на което е сключен договор за кредит овърдрафт 04-0063/6.08.2008 г. със [фирма], [населено място], обл. Велико Т., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба- 30.07.2013 г. до окончателното изплащане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: влязлото в сила решение по предявен частичен иск по предходно дело, по което е уважен частичния иск ползва ли се със сила на пресъдено нещо по настоящото дело и при уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от вземането, следва ли да разреши въпроса за основанието на иска или само за размера. Поддържа се, че е налице критерия за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика – т.1 и т.18 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 680 от 9.12.2008 г. по т.д. № 391/2008 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК; за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото като инстанция по същество. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като този въпрос въззивният съд разрешил в противоречие с указанията дадени в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпроса за същността на иска по чл.203, ал.2 КТ и за доказателствената тежест при установяване умисъла на работника или служителя, се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд е в противоречие с даденото в решение № 870 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 137/2010 г., ІV г.о. и решение № 336 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 1194/2006 г. на ВКС, ІV г.о. разрешение; по въпросите налице ли е вреда от работник или служител и ако има такава, дали е в размер на кредита-главница и лихви, когато банката-работодател е бездействала и не е реализирала правата си по договора за кредит с трето лице- страна по същия договор, като кредитор срещу длъжник при неизпълнение, и не е потърсила принудително изпълнение, не е насочила изпълнение по отношение на договореното обезпечение; в каква последователност банката може да претендира обезщетяване на вреди; може ли работникът или служителят да правят възражения за погасяване на задължението на длъжника по договора за кредит и да навеждат и други възражения, произтичащи от договора, които евентуално длъжникът би направил счита, поддържа че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден от юрисконсулт К. паунова изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като постановеното решение е допустимо. Исковата претенция се основава на деликтно основание – чл.203, ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД, а не на договорно- самото неизпълнение на сключения договор за кредит с кредитополучателя [фирма], поради което претенцията е предявена в лева. По въпроса за пределите на силата на пресъдено нещо, формирана с влязло в сила решение по уважен частичен иск счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цитираната от жалбоподателя практика е неотносима за случая. По въпроса за задълженията на въззивната инстанция като инстанция по същество се поддържа ,че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд не е в отклонение от даденото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. По останалите въпроси счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Претендира разноски за касационно производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу жалбоподателя частичен иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва Пловдивският апелативен съд е приел, че постановеното решение по предходното дело, с което е уважен частично предявеният на същото основание иск по чл.203, ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД за сумата 1000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпяни имуществени вреди в общ размер на 344 450.44 евро, причинени умишлено от действия на Д. в качеството му на експерт в клон „М.” на [фирма], вляла се в [фирма], свързани с изготвяне и подаване на кредитно предложение 485/31.07.2008 г., въз основа на което е сключен договор за кредит овърдрафт 04-0063/6.08.2008 г. със [фирма], е формирана сила на пресъдено нещо по основанието на което е предявен искът. Приел е, че в настоящото производство предмет на установяване следва да бъде само дали съществува вземането в претендирания размер, и тъй като е установено, че то съществува е уважил иска. Изложил е съображения, че не следва да обсъжда възраженията на жалбоподателя, предвид забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само по поставените процесуалноправни въпроси – решението по частичен иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част от вземането; при уважен частичен иск, съдът в последващ процес за останалата част от вземането, следва ли да разреши въпроса за основанието на иска или само за размера. Тези въпроси са от значение за изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика. Останалите въпроси, касаят правилността на обжалваното решение, поради твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв., за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалвана на въззивно решение № 754 от 3.12.2014 г. по гр.д. № 1165 от 2014 г.на Пловдивския апелативен съд.
Указва на Ж. Д. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1000 лв.
След представяне на вносен документ делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :