О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 354 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от В. В. Д., чрез адвокат Н. Д., с вх.№723/18.02.2010 год. на В. апелативен съд, срещу Решение №132 от12.01.2010 год. по в.т.д.№586/2009 год. на В. апелативен съд, с което е отменено решение №58 от 23.06.2009 год. по т.д.№234/2008 год. на Плевенския окръжен съд и е отхвърлен искът на настоящия касатор срещу „Т. за сумата 32 164лв., квалифицирана от въззивния съд като неплатена цена по продажба на дружествени дялове. С отмененото решение Плевенският окръжен съд на основание чл.125, ал.3 ТЗ е присъдил остатъка от дружествения дял на касатора-ищец, определен по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството, поради продажба на дружествените дялове на касатора на другия съдружник- В. Й.. С обжалваното въззивно решение В.т апелативен съд е разгледал предявения иск на основание чл.129 ТЗ, като е квалифицирал исковата претенция като цена на продадения дружествен дял, по която дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря.
Касаторът В. Д. твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото В.т апелативен съд се е произнесъл по непредявен иск. Евентуално подържа доводи за неправилност на решението – представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК: постановяването му в противоречие на материалния закон с оглед квалификацията на иска като такъв по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.129 ТЗ, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не се е произнесъл по заявения в исковата молба петитум, не е обсъдил доводите на страните, както и събраните по делото доказателства. Като основания за достъп до касация навежда тези по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по „съществени” материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационно обжалване.
Решението на В. апелативен съд ще следва да бъде допуснато до касационен контрол, с оглед необходимостта Върховният касационен съд да извърши проверка за неговата допустимост по повод твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл на непредявено основание- разгледал е иск с правно основание чл.129 ТЗ, вместо на соченото от касатора-ищец основание по чл.125, ал.3 ТЗ. Съдът може да квалифицира спорното право съобразно фактите и обстоятелствата по делото, но не може да променя основанието и петитума на иска, които са въведени от ищеца/ арг. от чл.6, ал.2 ГПК/. Налице е визираната предпоставка в т.1 на ТР 1-2009 год. на ОСГКТК, когато при допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд дори не е обвързан от поставения от касатора правен въпрос.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №132 от12.01.2010 год. по в.т.д.№586/2009 год. на В. апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 643.28 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: