3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 713
София, 08.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 929/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 23 от 31.03.2011 г. по т.д.№ 44/2011 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е отменено решение № 78 от 21.10.2010 г. по гр.д.№ 261/2010 г. на Ямболския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] и на Национална агенция за приходите, че недвижимият имот, находящ се в [населено място] [улица], представляващ поземлен имот, върху който е насочено изпълнението по изп.д.№ 209/2007 г. на ЧСИ № 878 Ир.Х., не принадлежи на длъжника по изпълнението [фирма].
В касационната жалба са въведени доводи за недопустимост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че в разглеждания случай не е налице спор относно правото на собственост на ищеца върху процесния имот, а относно възможността да бъдат предприети изпълнителни действия върху него, тъй като придобиването от третото лице на правото на собственост върху имота, макар и извършено преди вписването на възбраната от съдебния изпълнител, но вписано по партидата на купувача след нея, се счита за неизвършено и взискателят, на който не могат да се противопоставят прехвърлянията и учредяването на вещни права, по силата на чл.435 ГПК може да продължи изпълнението върху имота, а третото лице – приобратетал следва да понесе последиците на изпълнителния процес върху него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация, аргументирано с произнасянето от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по въпросите за допустимостта на иска по чл.440 ГПК – Решение № 984 на ВКС по гр.д.№ 809/2005 г., ІV г.о., в отклонение от което въззивният съд приел, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, независимо от обстоятелството, че към момента на предявяване на иска същият е имал качеството на взискател по изп.дело, по което е наложена възбраната. Във връзка отново с допустимостта на иска касаторът поддържа, че според цитираното решение въпросът за евентуалното съществуване на самостоятелни вещни права на ищеца върху имуществото, обект на принудително изпълнение е релевантен за допустимостта на иска по чл.440 ГПК, но не е част от предмета на спора, докато с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противния смисъл. Счетено е, че ищецът притежава самостоятелни права върху имота, който въпрос според цитираното решение е ирелевантен за спора и би имал правно значение само при предявен положителен установителен иск, какъвто обаче не е предмет на делото. Въз основа на изложеното поддържа, че въззивният съд е разгледал незаявен от страните правен спор, без да се е произнесе по предявения от ищеца иск. Поддържа, че по въпроса за приложимостта на разпоредбите на чл.453 ГПК, респ.чл.347, б.”а” ГПК (отм.) даденият от въззивния съд отрицателен отговор противоречи на решение от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 4489/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което е прието, че след като вписването на запора е извършено преди вписването на договора за продажба на дружествените дялове и предвид обстоятелството, че същият има действие от вписването, второто поред вписване няма действие по отношение на взискателите по изпълнението и им е непротивопоставимо. В заключение поддържа, че по въпроса за предмета на иска по чл.440 ГПК, чиято цел според касатора е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, принадлежащо на трето лице и чиито права са вписани преди вписването на възбраната, даденото от въззивния съд разрешение е несъответно на закона и е в противоречие със съдебната практика.
Ответникът по касация [фирма] и третото лице-помагач [фирма] възразяват срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозираните по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори. [фирма] претендира разноски по делото.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
С въззивното решение е прието, че предмет на иска по чл.440 ГПК е да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника, а не дали правата на третото лице са противопоставими на взискателите по делото с оглед вписването на придобивните му права след вписване на възбраната в изпълнителния процес. Въз основа на така възприетия предмет на делото е счетено за релевантно за изхода му обстоятелството, че процесният недвижим имот на длъжника по изпълнителното дело и ответник по иска [фирма] е изнесен на публична продан и собствеността върху него е придобита от ищеца [фирма], считано от датата на влизане в сила на постановлението за възлагането му, и то не само по отношение на предходния собственик, а и по отношение на всички лица. Развити са съображения, че публичната продан не е договор за продажба и по отношение на нея се прилагат специалните правила на изпълнителния процес, според които вписването на постановлението за възлагате не е елемент от фактическия състав за придобиването на собствеността, а само необходимо условие за извършване на принудителния въвод по реда на чл.498 ГПК. Прието е, че то произтича от това чия собственост е бил той, а не възниква на основание вписани преди постановлението обезпечителни мерки. В тази връзка е застъпено становището, че разпоредбата на чл.435 ГПК не намира приложение по отношение на този спор, като се позовал на систематичното й място след разпоредбите на чл.451 и чл.452 ГПК, тълкуването на които налагало извод, че забраната се отнася до извършване на разпоредителни сделки с възбранения имот от самия длъжник, но не се отнася до съдебния изпълнител, на който е възложено задължението да проведе публичната продан. В случая не длъжникът се е разпоредил с процесния имот, а същият е продаден от съдебния изпълнител и след като няма трети лица, които да са придобили вещни права преди вписване на възлагателното постановление е намерено за неоснователно възражението на касатора за частична недействителност на придобиването, каквато хипотеза е визирана в чл.113 ЗС.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод на първо място е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Въззивното решение е постановено по иск на лице, което към момента на предявяването му не е притежавал процесуална легитимация поради липса на качеството на трето на изпълнителното производство лице. Въпросът дали последващото придобиване от ищеца на това качество санира порочно образувания процес е от значение за допустимостта на обжалваното въззивно решение, по който настоящата инстанция ще се произнесе във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество с постановяване на решение по реда на чл.290 ГПК.
Формулирания в изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване материалноправен въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл.453, ал.1 ГПК в производството по отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК е от значение за изхода на конкретното дело. По отношение на него не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложеното към изложението му решение от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 4489/2009 г. на Старозагорския районен съд е без отметка, че е влязло в сила, а цитираните решение на ВКС са неотносими към поставения въпрос. Същият обаче е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За непротивопоставимостта спрямо взискателя и на присъединилите се взискатели на правото на собственост върху възбранения имот, придобито от третото лице на публична продан, постановлението за възлагане на който е влязло в сила преди вписване на възбраната, но е вписано след нея, липсва трайно установена съдебна практика, поради което е налице допълнителното основание за селектиране на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 31.03.2011 г. по т.д.№ 44/2011 г. на Бургаския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: