Решение №714 от 11.11.2008 по гр. дело №1937/1937 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                      Р  Е Ш Е Н И Е
 
                                      № 237
 
                     София, 29.04.2009 год.
 
 
                В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                      КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1937 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Г. против решение № 1* от 20.12.2007 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2005 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав, с което е отменено решение от 27.12.2004 г. по гр.д. № 965/2002 г. на Варненски районен съд, ХХІ състав и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Е. Х. Г. против И. Х. Я., С. Ц. Д. и Х. Ц. Д. установителни искове за собственост и против С. В. С. и М. Ю. С. ревандикационен иск по отношение недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., м.”У”, представляващ реална част от поземлен имот № 2* кв.123 по КП”Т” с площ на частта според графично отчитане по план от 705 кв.м., обозначен на скицата към заключението на в.л. Д. П. от 20.11.2003 г., приложена на л.129 от делото, като частта, оцветена с жълт цвят, която скица е неразделна част от решението.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на наведените в исковата молба твърдения за нищожност на прехвърлителните сделки между ответниците, поради липса на предмет и нищожност на договора за доброволна делба от 23.08.1994 г. поради неучастието на съсобственик, довело да неправилно приложение на материалния закон относно извода, че С. С. е добросъвестен, придобил е имота на основание годно да го направи собственик и съответно е придобил собствеността чрез петгодишно добросъвестно владение. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба И. Х. Я., С. Ц. Д. и Х. Ц. Д. оспорват касационната жалба, а С. В. С. и М. Ю. С. не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил обосновани изводи, че процесната реална част от недвижим имот е част от имота по н.а. № 1* том ІІ, дело 769/65 г. – хавра от 2 дка в м.” Узун алан”, при граници: път, А. С. и В. К. , собственост на Х. Я. ; последния е дарил южната част от 1 дка на имота на Е. Г. /н.а. № 43, том ХІ, дело 3645/65 г./ и северната част от 1 дка на имота на И. Я. /н.а. № 44, том ХІ, дело № 3645/65 г./. Дарените имоти били владени от приобретателките до месец 11.1991 г., когато И. Я. премахнала междинната ограда между двата имота, изградила обща ограда и започнала да не допуска Е. Г. в имота й, като извършила и разпоредителни сделки с идеални части, а на 23.08.1994 г. бил сключен договор за доброволна делба, с който И. Х. Я., Х. Ц. Д. и С. В. С. са поделили реално имота, като И. Я. и Х. Д. са получили в общ дял имота заснет с пл. № 2* а С. С. – имота заснет с пл. №. 2040, в който попада и процесния имот, придобит от ищцата по договора за дарение по н.а. № 43, том ХІ, дело 3645/65 г. Съдът е приел за неоснователно възражението, че И. Я. е придобила процесния имот по давност, а след като не е била собственик не е могла да прехвърли собствеността на ответниците и сделките не са осъществили транслативно действие. Счетено е обаче, че С. С. е придобил владението на правно основание, годно да го направи собственик /договор за продажба по н.а. № 1* том ХХХ, д. № 11057/25.07.1994 г., последван от договор за доброволна делба, включени в изискуемата от закона форма/ и без да знае, че праводателите му не са били собственици на имота, който владее, поради което е придобил собствеността на основание петгодишно добросъвестно владение.
При постановяване на решението не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалния закон. Въззивният съд е изпълнил задължението си съгласно чл.188, ал.1 и 2 от ГПК /отм./ да обсъди всички събрани по делото и релевантни към спора доказателства и доводи на страните. В тази си решаваща дейност съдът не е обвързан от дадената от страните правна квалификация или употребената от тях правна терминология, а следва сам да прецени правното значение на установените факти или направените доводи. В случая в исковата молба и в писмените бележки по делото Е. Г. е поддържала, че осъществените от И. Я. и нейните правоприемници сделки с идеални части – по нотариален акт № 1* том VІ, н.д. № 1851/25.03.1991 г., нотариален акт № 1* том VІ, н.д. № 1852/25.03.1991 г., по нотариален акт № 53, том ХVІІІ, н.д. № 5477/29.07.1992 г. и нотариален акт № 54, том ХVІІІ, н.д. № 5478/29.07.1992 г. са нищожни поради липса на предмет, тъй като не съществува имот, който да може да се индивидуализира с посочените в нотариалните актове граници и съседи /ако се приеме, че имат за предмет лозето – заснето с пл. № 1* то същите са неотносими, а ако имат за предмет хаврата с пл. № 2* то е налице разпореждане с чужд имот, което няма транслативен ефект; нотариален акт № 1* том ХХХ, н.д. № 11057/25.07.1994 г. И. Я. и синовете й С. и Х. Д. продават на С. С. общо 2000/3000 ид.ч. от имот – сделката е недействителна по отношение на ищцата, тъй като е налице разпореждане с нейна собственост, а извършената делба от 23.08.1994 г. е нищожна поради липса на предмет и поради неучастието на ищцата. Посочените доводи са разгледани от съда, като правилно са квалифицирани като извършване на разпореждания с чужд имот, доколкото твърденията не могат да бъдат съотнесени към хипотезата на нищожност поради липса на предмет. Такава е налице при наличие на първоначално състояние на фактическа или правна невъзможност за изпълнение, касаеща обекта на правоотношението – вещ, нематериално благо, действие или бездействие и пр. В случая предмет на посочените прехвърлителни сделки е част от земната повърхност, чиято индивидуализация /видно от експертните заключения/ позволява установяване на точното й местоположение, поради което не е налице фактическа невъзможност за прехвърляне на собствеността, а доколкото имотът не е урегулиран – липсва и правна невъзможност. Обстоятелството, че в недвижимия имот, предмет на посочените прехвърлителни сделки, е включвал и имота, собственост на ищцата е изцяло неотносимо при преценка действителността на договорите, нито пък е довело до възникване на съсобственост, а следователно правилно въззивният съд е преценил правното значение на установените факти и правилно е квалифицирал доводите на ищцата по отношение на посочените договори.
Неоснователна е и тезата на касаторката, че С. С. е недобросъвестен приобретател, тъй като е придобил правата си по време на висящ процес – по гр.д. № 952/91 г. на ВРС – и при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае за наличието на спора. От една страна ищец по посоченото дело е била И. Я. , чийто правоприемник по отношение на процесния имот е С. С. и липсват данни исковата молба по това дело да е била вписана, а от друга страна е релевантно не дали лицето, придобило владението от несобственик е могло да узнае това обстоятелство, а дали в действителност е знаел, а доказателства в тази насока липсват по делото, поради което обосновано и правилно въззивният съд е приел, че С. С. се явява добросъвестен владелец, тъй като е придобил владението на основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик и съответно същият е придобил собствеността въз основа на петгодишно добросъвестно владение.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 20.12.2007 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2005 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top