Р Е Ш Е Н И Е
№ 714
гр.София 02.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1672/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК от 2007 г.
Образувано е по жалба на „С” Е. гр. Две могили против въззивно решение № 628/01.12.2004 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. № 971/2004 г. в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 88,38 лв. до 1445 щ.д.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушаване на материалния закон. Иска неговата отмяна и уважаване на претенцията във валута 1445 щ.д., които са му присъдени от първостепенния съд.
Ответникът по касация В. В. В. не е изразил становище по жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /цената на иска е над 5 000 лв./.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 207 КТ.
Беленският районен съд е уважил частично иска за сумата от 1445 щатски долара.
Решението е обжалвано от ответника и е влязло в сила в отхвърлителната част.
Въззивният съд е установил, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на 11.04.1996 г., като В. В. В. е заемал длъжността „шофьор”. В това му качество бил многократно командирован за извършване на международни превози, за които получавал аванс във валута в размери съобразно действалата Наредба за командироване на шофьорите и стюардесите при международни автомобилни превози на товари и пътници в чужбина. В. не е отчел суми по авансови отчети за периода октомври 1993 г. – декември 1995 г. на обща стойност 345 щатски долара и 835 ДМ.
Съдът е приел, че искът е погасен по давност за задължения на В. , произтичащи от неотчетени валутно авансови отчети в периода 04.10.1993 г. – 15.03.1995 г.
За останалите авансово получени суми, претенцията не е погасена по давност. Поради неотчитане, бившият служител дължи тройния им размер в левова равностойност към деня на причиняване на вредата, на осн. чл. 3, ал. 3, т. 4 от Закона за имуществената отговорност за вреди, причинени във валута /отм./. По ВАО № № 79/21.09.1995 г., 99/27.12.1995 г. 101/28.12.1995 г. и 102/28.12.1995 г. са останали неотчетени 187 щ.д. и 340 ДМ. Тройният размер в левовата им равностойност към посочените дати е общо 88,38 лв. /деноминирани/.
Посочено е, че по твърденията за дадени авансово суми, за които няма доказателства, не може да се претендира обезщетение за вреди.
Решенето е правилно.
Съдът е издирил точно приложимия материален закон. Законът за имуществената отговорност за вреди, причинени във валута, който е действал към момента на увреждането се явява специален на чл. 207 КТ и в него са определени основанията, вида и размерите на имуществената отговорност за причинените във валута вреди на държавата или търговските организации. Тези, резултат от неотчетени суми във валута от командировки, са основание по чл. 3, ал. 3, т. 4 за търсене на отговорност по силата на специалния нормативен акт. Пак в него е определено, че тази отговорност е в троен размер в левова равностойност по курса на БНБ.
Следва да се посочи още, че събирането от работодателя на неотчетени служебни аванси срещу заповедта за командировка, когато се извършва по реда на чл. 67, ал. 1 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина /в сила от 14.07.1987 г. до 1.07.2004 г./, към която препраща чл. 14 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, също се извършва в нейната левова равностойност в троен размер по курса на Българската народна банка.
Не е допуснато и съществено процесуално нарушение поради определяне на левовата равностойност по посочения по-горе начин без ползване на съдебен експерт. В случая не са нужни специални знания – официалния курс на БНБ за двете валути – щатски долар и ДМ са публични и достъпни, като изчислението в български лева е въпрос на аритметични сметки. Касаторът и сам не твърди, че към посочените дати курсът на валутите е бил друг, нито друг размер на дължимата сума при „правилно” изчисление по указания вече начин.
Съдът се е съобразил и с указанията, дадени в ТР 2/1997 г. ОСГК ВКС, като е присъдил дължимото обезщетение в лева, въпреки, че е претендирано в чужди валути и това не е произнасяне по нещо различно от поисканото.
В заключение, решението в обжалваната част не страда от пороците – основание на касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 628/01.12.2004 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. № 971/2004 г. в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 88,38 лв. до 1445 щ.д.
РЕШЕНЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: