2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 714
София , 26.06. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 390 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д. срещу решение № 249/13.10.2016 г., изменено в частта му за разноските с определение № 835/09.12.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 290/2016 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 160/09.12.2015 г. по гр. дело № 707/2014 г. на Балчишкия районен съд (БРС), като краен резултат са отхвърлени изцяло, предявените от касатора срещу И. М. П., осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата 5 250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – обида, нанесена публично на 09.09.2011 г.; и сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени нерви, срам, обида и влошаване на здравето, получени в резултат на лъжливи и противоречиви показания относно случая на 09.09.2011 г., въз основа на които срещу него е било образувано досъдебно производство № 150/2012 г. на РУП-Б. и н.о.х.д. № 23/2013 г. на БРС; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба на ищеца за процесуално недопустима в частта ? срещу тази част на въззивното решение, с която е отхвърлен искът му по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 лв. Тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ГПК, тъй като е постановена по иск за обезщетение с цена до 5 000 лв. Поради това, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, като производството по настоящото дело следва да се прекрати в същата част.
В останалата ? част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата И. М. П. в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че жалбата е процесуално недопустима в частта ?, посочена по-горе; че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като липсва формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК от касатора и той бланкетно се е позовал на основанията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК; както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване – по отношение на подлежащата на такова обжалване, част от въззивното решение.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по „съществен материален въпрос, който въз основа на събраните доказателства е решен в противоречие с практиката на ВКС“. В тази връзка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се излага и следното: „Става въпрос за отхвърлен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД при наличие на доказателства за нанесени обиди от разпита на свидетели по делото“. В изложението се поддържа и че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, като се сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В тази връзка касаторът излага становището си, че според него въззивното решение „…не е мотивирано и е постановено без да се прави задълбочен анализ на събраните доказателства и установени факти и обстоятелства, които са в противоречие със събраните по делото доказателства. Налице са установени по безспорен начин нанесени обиди, които са потвърдени от свидетелите в първата инстанция, които не се вземат предвид от съда, а мълчаливо се изключват от доказателствата.“. В заключение от страна на жалбоподателя отново се сочи, че с обжалваното решение окръжният съд се произнесъл „… по горе визираните съществени материални въпроси касаещи пряко интереса на пострадалия, неговата психика и здраве“.
Предвид цитираните по-горе задължителни указания, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото изложение на жалбоподателя не съдържа посочване на общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като в него не е формулиран материалноправен или процесуалноправен, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Преповтарянето на част от изложените и в касационната жалба, оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както вече беше посочено, не е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тези оплаквания са касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от касационното производство по чл. 288 от ГПК, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо и допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Също съгласно т. 1 и разясненията в мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и ясно и точно е формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на каквито и да било правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
В заключение, касационното обжалване – по отношение на подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ? пред касационната съдебна инстанция, в размер 850 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Н. Д. срещу решение № 249/13.10.2016 г., изменено в частта му за разноските с определение № 835/09.12.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 290/2016 г. на Добричкия окръжен съд, – в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени нерви, срам, обида и влошаване на здравето, получени в резултат на лъжливи и противоречиви показания относно случая на 09.09.2011 г., въз основа на които срещу него е било образувано досъдебно производство № 150/2012 г. на РУП-Б. и н.о.х.д. № 23/2013 г. на Балчишкия районен съд; и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. дело № 390/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 249/13.10.2016 г., изменено в частта му за разноските с определение № 835/09.12.2016 г., постановени по въззивно гр. дело № 290/2016 г. на Добричкия окръжен съд, – в останалата част;
ОСЪЖДА Д. Н. Д. да заплати на И. М. П. сумата 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – разноски по делото;
Определението – в частта, с която касационната жалба частично се оставя без разглеждане и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.