О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 04.06.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1160 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ж. А. З., чрез адв. Ю. Д. М. от АК Д., срещу въззивно решение № 398/18.11.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 564/2014 г.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Ц. С. С., чрез адв. К. К. от АК Д., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Добричкият окръжен съд, като отменил решението на Добричкия районен съд, отхвърлил иска на Ж. А. З. против Ц. С. С. за прогласяване нищожността на договор , оформен в нот. акт № **, том **, рег. № ****, н.д. № 999/19.07.2012 г. на нотариус Ю. Д. с район на действие Добрички районен съд, като прикриващ съглашение по см. на чл. 152 ЗЗД за обезпечаване изпълнението на договор за заем.
Съдът приел, че твърдяният порок на сделката, че е нищожна като симулативна, не е установен. Тя не може да се квалифицира като симулативна при изложените в исковата молба обстоятелства. Страните са сключили сделката при изначално желание тя да породи правните си последици- прехвърляне на правото на собственост, но се твърди, че е имало уговорка за обратно прехвърляне на имота,т.е. след връщане на заемната сума, купувачът Ц. С. да прехвърли, чрез друга сделка, обратно на ищцата Ж. З. процесния апартамент. Съдът посочил, че очертаната хипотеза е такава, при която страните всъщност целят транслативния ефект на сделката, но само за ограничен период от време и при определени условия. Касае се за т.нар. фидуциарни сделки, които не са симулативни, респ. не могат да се обявят за нищожни на наведеното основание.
От друга страна, съдът приел, че не е установено действителната воля на страните да е била за обезпечаване връщането на заема, получен от сина на Ж. З.. Съдът изяснил, че страните не са съставили обратно писмо, а от друга страна, свидетелски показания са недопустими, защото по делото никое от представените доказателства не може да се определи като „начало на писмено доказателство” по см. чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси: за правната квалификация – как се определя и от кого, какви са задълженията на въззивния съд при посочена от страните правна квалификация, неотговаряща на фактическите твърдения, както и, когато първостепенният съд не е посочил вярната правна квалификация; кога е налице начало на писмено доказателство, обуславящо допустимост на гласни доказателства за установяване на симулация и за допустимите доказателствени средства за установяване нищожност на сделка, сключена в противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД.
Всички въпроси са включени в предмета на въззивното решение и са от значение за постановения краен резултат по материалноправния спор.
По въпроса кога е налице начало на писмено доказателство по см. чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК, въззивният съд е изложил правни съображения, които не противоречат на трайно установената съдебна практика, включително и на тази, на която се позовава касатора в изложението. Доколко заключенията на съда са обосновани, няма отношение към поставения правен въпрос, нито сочи на противоречивото му разрешаване.
Другите процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие със задължителна за по-долните инстанции съдебна практика по чл. 290, ал. 1 ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 398/18.11.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 564/2014 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 250 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: