1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр. София, 17.10. 2016 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева т. д. № 53672 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.08.2015 г. по т. д. № 509/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител, твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли касационното обжалване да бъде допуснато и обжалваното решение да бъде отменено като неправилно.
Ответниците – Т. С. Г. и А. Г. Г., чрез процесуалния си представител, твърдят, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като в касационната жалба правният въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото не е ясно и точно формулиран.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение на ОС – Благоевград, е отхвърлил иска на [фирма] срещу Т. С. Г. и А. Г. Г. с правно основание чл. 422 ГПК като неоснователен. предявен от А. Б. Б.” АД срещу Т. и А. Г. за признаване на установено, че дължат на ищеца сумите 104 749.52 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит-овърдрафт №28629 от 7.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 4.07.2013 г. и 3 592 лева – разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 646 от 9.07.2013 г. по ч.гр.л. № 586/2013 г. на Районен съд – Петрич.
По делото е установено, че с договор за кредит – овърдрафт № 28629 от 7.03.2008 г. [фирма] – [населено място] предоставил на кредитополучателя [фирма] – [населено място] сумата от 110000 лева, с краен срок за погасяване 25.02.2012 г., който срок бил продължен с анекс № 2 от 3.05.2013 г. до 25.02.2015 г.
За обезпечение на вземането на 03.05.2010 г. всеки един от ответниците Т. С. и А. Г., е сключил договор за поръчителство, с който се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя [фирма]. Съгласно условията на договорите банката имала право да иска изпълнение директно от поръчителя и да удовлетвори вземанията си спрямо кредитополучателя от което и да е секвестируемо имущество на поръчителя.
Установено е, че кредитополучателят извършил последното плащане на 25.08.2011г. Констатирано е, че с решение от 28.02.2012 г. по т.д. № 367/ 2011 г. на ОС – Благоевград, обявено в търговския регистър на 14.03.2012 г., на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ по отношение на [фирма] било открито производство по несъстоятелност, а с решение от 19.07.2012 г. по същото дело, обявено в търговския регистър на 30.07.2012г., на основание чл. 710 ТЗ кредитополучателят бил обявен в несъстоятелност и започнало осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността.
Констатирано е, че на 22.01.2013 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а поръчителите били уведомени за това обстоятелство с нотариални покани, получени съответно на 21.06.2013 г. и на 15.02.12013 г., и били поканени да погасят доброволно дължимите суми в седмодневен срок, считано от деня, следващ датата на получаване на нотариалната покана. Установено е по делото, че срокът е изтекъл на 28.06.2013 г., но плащания не били извършвани, като общата сума на главницата към 21.01.2013 г. била 104 749,52 лева.
Установено е, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 646 от 9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 586/2013 г. на РС – Петрич ответниците били осъдени да платят на ищеца сумите 104 749,52 лева – просрочената главница по договора за креди, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2013 г. и 3 592 лева – разноски в заповедното производство, а в срока по чл. 419 ГПК ответниците подали възражение, че не дължат претендираните суми.
Съдът е приел, че при така установената фактическа обстановка същината на правния спор е съсредоточена именно върху основателността на правопогасяващото възражение на ответниците за недължимост на претендираното вземане поради прекратяването на поръчителството в хипотезата на чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че възражението е основателно, като са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Прието е, че срокът започва да тече от падежа на главното задължение – деня, в който то е станало изискуемо, като в конкретния случай датата не е 22.01.2013 г., когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, а 30.07.2012 г. – денят, в който решението за обявяване в несъстоятелност на главния длъжник е било вписано в Търговския регистър. Прието е също така, че именно към този момент, съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ, всички парични и непарични задължения на длъжника са станали изискуеми.
Въззивният съд е посочил, че съобразно приетото в т. 4 „б“ от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК ВКС, този срок е преклузивен и след изтичането му поръчителството се прекратява, поради което в конкретния случай шестмесечния срок е изтекъл на 30.01.2013 г., а по делото няма данни ищецът да е предявил пред синдика в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ вземането за неплатеното задължение по договора за кредит. При установената фактическа обстановка на спора и предвид забраната в чл. 637, ал. 6 от ТЗ за образуване на нови съдебни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника след 14.03.2012 г. – деня на вписването на обявителното решение в търговския регистър, съдът е приел, че предявяването на вземането е равнозначно на предявяването на иска по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и с неизвършването на това действие банката сама се е поставила в невъзможност да се удовлетвори от имуществото в масата на несъстоятелността на главния длъжник – от една страна, а от друга страна – да реализира правото си по отношение на солидарно отговорните за изпълнението на задължението поръчители.
В изложeние по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че с решението съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: дали забраната за образуване на дела срещу търговец, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, по смисъла на чл. 637, ал. 6 ТЗ изключва възможността да бъде предявен иск срещу длъжник, обявен в несъстоятелност, кето право е дадено по силата на чл.147 ЗЗД, т.е. коя от цитираните разпоредби е приложима и прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І. г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. по въпроса дали забраната за образуване на дела срещу търговец, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, съобразно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, изключва възможността да бъде предявен иск срещу длъжник, обявен в несъстоятелност, което право е дадено по силата на чл.147 ЗЗД, т.е. коя от цитиираните разпоредби е приложима, тъй като същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е разрешаван от съда и не е обусловил решаващите му изводи за неоснователност на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск. Непосочването на въпрос от значение за спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 ТР/1/2009г. ОСГТК ВКС/.
Настоящата инстанция намира, че посоченият от жалбоподателя правен въпрос прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжнока по реда на несъстоятелността, е от значение за изхода на делото. Същият е от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като липсва изрична правна норма и съдебна практика, която да изяснява същия, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1848 от 25.08.2015 г. по т. д. № 509/2015 г. на Софийски апелативен съд по жалба на [фирма] на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание след внасяне на държавна такса от жалбоподателя [фирма] в размер на 2095 лева, за което да му се съобщи, като му се укаже да представи копие от вносния документ в канцеларията на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: