О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 716
гр.София 30.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6269/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Варненския апелативен съд № 122 от 17.07.2014г. по гр.д.№ 283/2014г.
Ответниците Д. В. Н. и Д. С. Н. чрез процесуалния пълномощник адв.М. Р. от ВАК са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд № 453 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 1957/2013г. , с което е уважен предявеният от Д. В. Н. и Д. С. Н. иск с правно основание чл.109 ЗС. В. съд е приел, че ищците са собственици на два апартамента, които се намират непосредствено над притежавания от ответника трафопост. Правото им на собственост е нарушено от излъчваните от трафопоста шум и вибрации, които значително превишават нормативните изисквания съгласно Приложение № 2 на Наредба № 6/26.06.2006 год. Въпреки, че се отнасят само до отделни помещения в апартамента, излъчваните шумови вибрации от трансформатора създават дискомфорт при обитаването на цялото жилище и са потенциално вредни за човешкото здраве.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 424 от 01.12.2010г. по гр.д.№ 1482/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 150 от 25.05.2011г. по гр.д.№ 551/2010г. на ВКС, ІІ г.о.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение с цитираната съдебна практика, не се установява разрешаване на едни и същи правни въпроси по различен начин.
В първото решение е прието, че собственикът не може да иска по реда на чл.109 ЗС отстраняване на незаконно преустройство на съседен жилищен имот, ако вредното въздействие върху обекта на собственост на ищеца се състои в масов достъп на външни лица и създаване на постоянен шум от говор и музика т.е. разгледан е въпросът за необходимостта петитумът на иска по чл.109 ЗС да се ограничава само до действията, чрез които се смущава собствеността на ищеца.
Във второто решение е разгледан иск по чл.109 ЗС по който се е поддържало от ищеца, че правото му на собственост се нарушава от извършваната в съседния имот, предназначен за гробищен парк, дейност и съдът е приел, че тя създава само психологически дискомфорт, не въздейства на самия имот на ищеца и той не може да иска преустановяването й по реда на чл.109 ЗС.
Разглежданият случай е съвсем различен, искът по чл.109 ЗС се основава на излъчван наднормен шум вибрации от трафопост, разположен в жилищна сграда. Съдът е установил основателността на тези твърдения и нарушаването на конкретните нормативни изисквания, установени с Наредба № 6 /2006г., които целят да ограничат въздействието на шума и да осигурят здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда /чл.2 от Закона за защита на шума в околната среда /. В тази хипотеза , въздействието не се заключава само в създаване на дискомфорт, както се поддържа от касатора, а за нарушаване на правила и нормативи, създадени за да се гарантира здравословна среда за хората , което е достатъчно, за да се приеме, че се ограничава възможността на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост пълноценно, безопасно и по предназначение.
С оглед на изложеното не е налице поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Искането за присъждане на разноски на ответниците не следва да се уважава, тъй като представената фактура не доказва извършването за разноски за касационното производство – плащането е извършено при предявяването на иска.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 122 от 17.07.2014г. по гр.д.№ 283/2014г
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: