О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр. София, 04.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 215 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.11.2010 год. по гр. д. № 1391/2010 год. въззивният Пловдивски окръжен съд e отменил първоинстанционното решение от 15.03.2010 год. по гр. д. № 3826/2007 год. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са отхвърлени исковете на М. С. Д. и Т. С. Т. против С. С. М. искове за делба на първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда със застроена площ 132.60 кв. м., построена в УПИ № * в кв. 69 по плана на [населено място], ведно с двете западни избени помещения откъм улицата и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и вместо това е постановил друго, с което допуснал съдебна делба на горния имот между ищците и С. М. при дялове: по 1/ 8 ид. ч. за М. Д. и Т. Т. и 6/8 ид. ч. за С. М.. В частта, с която са отхвърлени исковете против С. М. и И. М. П. за делба на ? ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, както и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на първия жилищен етаж против И. П., въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като го е обезсилил относно другата ? ид. ч. от дворното място.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срок от Т. С. Т., М. С. Д., С. С. М. и И. М. П., действуващ лично и със съгласието на баща му М. П..
Т. Т., чрез пълномощника й адвокат П. К. обжалва въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен иска против С. М. за делба на ? ид. ч. от дворното място с оплакване за нарушение на материалния закон, както и в частта му относно присъдените в полза на И. П. разноски. Счита, че неправилно въззивният съд е допуснал делба на наследствения жилищен етаж без принадлежащото му дворно място, като обща част, както и размерът на присъдените разноски е прекомерно завишен.
В изложението се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваните части. Позовава се на решения на ВС и ВКС по отделни граждански спорове по въпроса за допускане на делба на общите части в етажната собственост като принадлежност на обектите, чиято делба е поискана и допусната. Счита, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обосновавайки това основание за допускане на касационното обжалване с постигане целта на съдебната делба на наследствения имот.
М. Д. обжалва въззивното решение само в частта на присъдените в полза на И. П. разноски, с оплакване за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и искане за намаляване размера на разноските. В приложеното изложение се позовава на противоречиво произнасяне по въпроса за разноските, цитирайки решение по гр. д. № 104/56 год. ОСГК и определение по ч. гр. д. № 37/2009 год. на ІV г. о. на ВКС.
С. М. и И. П., действуващ лично и със съгласието на неговия баща, обжалват въззивното решение в частта му, с която е допусната съдебната делба на първия етаж от жилищната сграда с доводи за неправилност на изводите на съда за наличие на мълчаливо приемане на наследство преди вписване на отказите на М. Т. и М. Д., респ. за тяхната нищожност. Въпросът за мълчаливото приемане на наследство при наличие на действия, които са двусмислени и от тях могат да се направят и други изводи и да се тълкуват по друг начин е решен по противоречив начин в решението № 596 по гр. д. № 353/91 год. на І г. о. на ВС, на което се позовават като основание за допускане на касационно обжалване, неточно квалифицирано като такова по т. 1, вместо по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържат и това по т. 3, обосновавайки го с изменения в обществено-икономическата и социална обстановка по отношение на частната собственост и наследяването, като способ за придобиването й.
М. Д., чрез адв. Г. И., оспорва касационните жалби на М. и П. по съображения в представен писмен отговор. Тази съделителка оспорва и подадената от Т. Т. жалба по отношение делбата на дворното място.
Т. Т., чрез адв. П. К., оспорва касационната жалба на С. М. с довод, че не е налице противоречиво произнасяне в решението по въпроса за мълчаливо приемане на наследство с установените по делото действия по получаване на пари от влога на наследодателката, нейни движими вещи, ползуване на наследствените имоти.
В представения писмен отговор от С. М. и И. П., чрез адв. М. П., се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваните от другите съделители части, респ. се поддържа неоснователността на жалбите им.
Върховният касационен съд, за да се произнесе по въпроса за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да допусне съдебна делба между М. Д., Т. Т. и С. М. на първия жилищен етаж от построената в процесното дворно място в [населено място] триетажна жилищна сграда, въззивният съд, въз основа на направената преценка на събраните доказателства е приел, че наследодателката им Г. М., тяхна майка, починала през 1987 год., е била индивидуален собственик на дворното място /придобито преди сключване на брака й със С. М., техен баща, починал през 1996 год./, от което продала през 1965 год. на трети лица половината от него. По време на брака между родителите е построена жилищната сграда, от която в техен дял е поставен първия жилищен етаж, заедно с ? ид. ч. от дворното място, лична собственост на майката.
След смъртта на последната и по наследствено правоприемство наследниците й – съпруг и три деца, наследяват по равни части, или всеки от тях получава по 1/8 ид. ч. от дворното място /1/4 от собствената на наследодателка 1/2 от него/, както и по 1/4 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от жилищния етаж, другата половина от който е на преживелият съпруг и баща на страните /с изкл. И. П./ С. М., на основание прекратената съпружеска имуществена общност. С продажба в полза на сина С. М. бащата С. М. се е разпоредил със собствените си идеални части, след вписване на отказа на двете дъщери от наследството на майка им.
По спора за действителността на отказа от наследство от страна на ищците, въззивният съд е приел, с оглед заключенията на изслушаните експертизи, че молбите за вписване на отказ са подписани от тях, нотариалното удостоверяване на подписа на М. Д. не е опорочено от качеството на заверилия го секретар на Г., както и от фигуриране на техническа грешка в изписване на фамилното й име. Приел обаче, че е налице приемане на наследството на майка им чрез действия, които несъмнено предполагат намерението им за това преди вписване на отказите от наследство, поради което и последните са недействителни. Като такива действия, представляващи мълчаливо приемане на наследството, съдът е приел установените от събрания доказателствен материал факти: закриване на банкова сметка на наследодателката на 27.07.1987 год., делба на нейни лични вещи от домакинството, обработване на неин наследствен имот, както и това, че съделителката Т. Т. останала да живее в спорния етаж от къщата и след смъртта на майка й.
Дали установените от събраните свидетелските показания фактически действия на ищците представляват мълчаливо приемане на наследството на тяхната майка е въпрос, касаещ правилността на преценката на въззивния съд. Произнасянето по него не е в противоречие с решението по гр. д. № 353/91 год. на ВС, както поддържат касаторите С. М. и И. П., тъй като и в него е прието, че законът дава възможност на съда при всеки конкретен случай да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, като това следва да се извърши след цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. В настоящия случай въззивният съд е направил своята преценка въз основа на доказателствата, като доводите на касаторите в насока, че действията не сочат на мълчаливо приемане на наследство, тъй като са двусмислени и могат да се приемат и тълкуват по друг начин, без да се сочи какъв е той, представляват касационни основания за неправилност на извода, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, имащо за предмет проверка за наличие на основание за допускане на касационното обжалване – произнасянето по правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, да е в противоречие с това по други влезли в сила решения, което в случая не е налице. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по този въпрос липсва, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението в частта, обжалвана от ответниците.
По жалбата на ищцата Т. Т.:
Приемайки, че отказите на ищците от наследството са недействителни, поради което и не са произвели правно действие за уголемяване дяловете на останалите сънаследници, както и неоснователността на възражението на С. М. за придобиване по давностно владение на частите на сестрите му, въззивният съд е приел за относително недействително по отношение на тях извършеното от ответника М. разпореждане до размера на притежаваната от него идеална част /по наследство от майка му и по продажбата на частта на бащата/ в полза на ответника П. през 2005 год. и допуснал съдебна делба между сънаследниците на жилищния етаж, съобразявайки и прехвърлителната сделка на частта на бащата в полза на сина С. М. при определяне на дела му. Съдът отхвърлил иска за делба по отношение на останалата в наследство от майката 1/2 ид. ч. от дворното място, като съобразил наличието на триетажна сграда в режим на етажна собственост, при която хипотеза дворното място представлява обща част за собствениците на отделните обекти в нея. Позовал се е на забрана в закона за това – чл. 38, ал. 3 ЗС. Произнасянето по този въпрос в решенията от съдебната практика, представени от касаторите, е противоречиво – в решение № 1019 по гр. д. № 448/68 год. е прието, че общите части в етажната собственост не могат да бъдат самостоятелен предмет на делба, но като принадлежност обаче към реалните части могат да се делят. В решение № 83 по гр. д. № 640/86 год. І г. о. на ВС е прието същото положение – при допускане на делба на отделно жилище или отделен етаж до делба следва да се допусне и идеалната част от общите части на сградата, вкл. и на терена, която принадлежи към допуснатия до делба обект. Сходен е и разгледания в решение № 457 по гр. д. № 102/2000 год. на ВКС, І г. о. казус – делбата на обекта в сградата се извършва заедно с припадащата се част от терена, който се явява акцесорен към главната вещ – жилището. В случая останалата в наследство 1/2 ид. ч. от дворното място е принадлежност към първия етаж на построената в него сграда, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касация решението в тази му обжалвана от ищцата Т. Т. част.
По жалбата на М. Д. и тази на Т. Т. в частта й против въззивното решение в частта му за разноските, присъдени в полза на И. П., настоящият състав намира производството за недопустимо, поради следните съображения:
В тази му част въззивното решение по своята същност представлява определение, за което в закона не е предвидена възможност да се обжалва, нито е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможността в определения срок за това, съдът по искане на страните да допълва или изменя постановеното решение в частта му за разноските. Поддържаните доводи от касаторите за прекомерност на присъдените от въззивния съд разноски на ответника П., възложени в тяхна тежест, следва да се квалифицират като искане за изменение на решението в тази му част, като компетентността за това е на въззивният съд, който следва да се произнесе по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, в която разпоредба е предвидена и обжалваемостта на това определение по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Поради тези съображения производството по тези жалби следва да се прекрати, като същите се изпратят по компетентност на въззивния съд за разглеждане на искането за присъждане по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед на горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1517 от 4.11.2010 год. по гр. д. № 1391/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба на 1/2 ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ № * в кв. 69 по плана на [населено място], по касационната жалба на Т. С. Т., чрез адв. П. К..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в частта му, с която е допусната съдебна делба на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда със застроена площ 132.60 кв. м., построена в горното дворно място, между М. С. Д., Т. С. Т. и С. С. М., при определените квоти, по подадените от С. С. М. и И. М. П., чрез адв. М. П., касационни жалби.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 215/2011 год. на ВКС, ІІ г. о. в частта му по подадените от М. С. Д. и Т. С. Т. касационни жалби против горното въззивно решение в частта му за разноските, възложени в тяхна тежест в полза на И. М. П. и ИЗПРАЩА същите за произнасяне на Пловдивския окръжен съд по реда на чл. 248 ГПК.
Указва на касаторката Т. С. Т., чрез адвокат П. К., да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: