– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 716
гр. София 07.08.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 04.04.2018 (четвърти април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4963 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6674/06.11.2017 година подадена от П., срещу решение № 109/10.10.2017 година на Окръжен съд Ямбол, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 219/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е потвърдил първоинстанционното решение № 290/22.05.2017 година на Районен съд Ямбол, гражданско отделение, ХІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 593/2017 година в частта му, с която П. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на М. С. К. сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от21.06.2016 година до окончателното плащане.
С касационната си жалба П. излага доводи за това, че решението на Окръжен съд Ямбол е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане решението да бъде отменено, като се постанови ново такова, с което предявеният от Р. Д. И. срещу П. иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ бъде уважен до по-нисък размер от приетия с обжалваното решение такъв от 4500.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ямбол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. С. К. е подал отговор на същата с вх. № 7244/30.11.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 109/10.10.2017 година на Окръжен съд Ямбол, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 219/2017 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част.
П. е била уведомена за обжалваното решение на 17.10.2017 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 6674/06.11.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че с постановление за образуване на досъдебно производство от 29.09.2015 година, срещу М. С. К. е било образувано досъдебно производство за това, че на 25.08.2015 година, в дома си, находящ се в [населено място], област Я. е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С постановления за привличане на обвиняем и за разпит на обвиняем от 10.11.2015 година, К. бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК като му е бил извършен разпит в това му качество. С постановление от 19.11.2015 година по отношение на К. била взета и мярка за неотклонение „подписка”, и е било извършено предявяване на разследването. С обвинителен акт от 21.12.2015 година същият е бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение, като е било образувано н. о. х. д. № 371/2015 година. По делото били проведени три съдебни заседания, като с постановена по него присъда № 17/18.04.2016 година М. С. К. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Срещу тази присъда бил подаден протест от Р. Я., по повод на който било образувано в. н. о. х. д. №154/2016 година по описа на Окръжен съд Ямбол. По това съдебно производство било проведено едно съдебно заседание, като с постановено по същото решение № 81/21.06.2016 година първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло и била влязла в сила на 21.06.2016 година. Също така въззивният съд е приел, че предвид повдигнатото обвинение с решение № 1679р-14758/18.11.2015 година на Началника на РУ на МВР Я. е отнето разрешението на К. за съхранение и носене на ловно оръжие-ловен полуавтомат „МЦ”, калибър 12, като на 26.11.2015 година оръжието е било иззето, а на 30.08.2016 година му е било върнато предвид крайния резултат от приключилото наказателно производство.
Предвид горното съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на М. С. К., по което е повдигнато и поддържано обвинение от П. и което е приключило с оправдателна присъда.
Въззивният съд е изложил съображения за това, че от анализа на събраните доказателства следвало да се направи извод, че по конкретно посоченото в исковата молба наказателно производство М. С. К. бил претърпял незаконна репресия, по време, на която в период от десет месеца търпял стресови преживявания, свързани с опасността за накърняване на репутацията му и на доброто му име. Това, както правилно бил приел и Районен съд Ямбол, се отразило изцяло негативно на неговата психика, както и на взаимоотношенията с неговото семейство, с приятелите и изобщо в общуването му с хората. Установено било, че за периода на воденото срещу К. наказателно производство, същия търпял ограничения на правата си, свързани с притежание и съхранение на ловно оръжие, а оттам и на практикуване на това свое хоби. От друга страна, той продължил обичайния си начин на живот, доколкото взетата мярка за неотклонение „подписка” не го ограничавала да се предвижва и да работи, а наказателното производство било приключило в кратки срокове. Поради тези обстоятелства въззивният съд е приел, че справедливия размер на репарация на неимуществените вреди, търпени от М. С. К. е размерът от 4500.00 лева.
Съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че не следва да обсъжда, като преклудирано, направеното в хода на устните състезания пред въззивната инстанция възражение от П., за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ. Такова възражение не било направено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, съответно в допълнителния отговор, на въпрос на съда за изясняване на фактите по делото-чл. 145, ал. 1 от ГПК или по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, не била налице и хипотезата на чл. 147, т. 1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Такова възражение не било наведено и във въззивната жалба.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Ямбол в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България е поискало обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално правния въпрос за задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, който въпрос е бил разрешен в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/1968 година, т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. №3/2004 година на ОСГК на ВКС., а също така и решение №302.04.10.2011 година, постановено по гр. д. № 78/2011 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 237/07.07.2011 година, постановено по гр. д. № 1258/2010 година, решение № 123/23.06.2014 година, постановено по гр. д. № 254/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 832/10.12.2010 година, постановено по гр. д. № 539/2010 година, решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година, решетие № 224/27.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1205/2012 година, решение № 321/26.11.2014 година, постановено по гр. д. № 2516/2014 година, решение № 388/28.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2155/2015 година и решение № 192/14.06.2016 година, постановено по гр.д. № 1061/2016 година, шестте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставеният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение, като обосновава съществуването на основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с оглед на разминаването между него и посочената съдебна практика-ППВС № 4/23.12.1968 година. С оглед на това следва да бъде допустано касационно обжалване на възивното решение на Окръжен съд Ямбол по така формулирания въпрос.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по втория от поставените в изложението на П процесуални въпроси, а именно следва ли довода на ответника за принос на пострадалия за увреждането да е обвързан със същевременно изрично позоваване на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ или е достатъчно този довод да е поддържат от ответника, за да е налице основание за произнасяне от страна на решаващия съд, или е достатъчно обстоятелствата по делото да налагат прилагане или най-малко обсъждане на хипотезата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Допускането на касационното обжалване по този въпрос е обосновано с допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Отговор на същия обаче се съдържа в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, като в изложението на П. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не са посочени обстоятелства, че даденото в това ТР разрешение е неправилно и следва да бъдат изоставени или пък се налага промяната или осъвременяването му с оглед на промени в обществения живот или законодателството. Освен това липсват и твърдения, че даденото с ТР разрешение не следва да се прилага по отношение на уреденото с чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ възражение за съпричиняване.
Предвид на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 109/10.10.2017 година на Окръжен съд Ямбол, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 219/2017 година по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 6674/06.11.2017 година и такова трябва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109/10.10.2017 година на Окръжен съд Ямбол, ІІ-ри въззивен състав, постановено по гр. д. № 219/2017 година по подадената срещу него от П. касационна жалба с вх. № 6674/06.11.2017 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.