Р Е Ш Е Н И Е
№ 716
гр.София09.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело №1745/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ бр. 59/ 2007 г.
Образувано е по жалба на М. Г. И. против въззивно решение № 168/17.01.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 187/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като по същество излагат съображения за противоречие с материалния закон.
Ответниците по касация С. С. А., Р. Х. А., Б. Седали А. и Ю. Ф. А. не възразяват по реда на чл. 218г ГПК, нито по-късно в хода на касационното производство.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. .
Той е отхвърлен.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че ищецът М. Г. И. е кредитор на С. С. А. за 4000 лв., 4500 щ.д., лихви и разноски по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело 78/2003 г. на СИС при Тутраканския районен съд.
Длъжникът и съпругата му Р. Х. А. продали свой имот, съставляващ съпружеска имуществена общност на Ю. А. Купувачът е жена на Б. А. – брат на длъжника Р. А.
При така установеното, въззивната инстанция е приела, че тази сделка е увреждаща, защото намалява актива на длъжника. Той е бил наясно с тази последица, но липсват доказателства за такова знание у съконтрахента Ю. А. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се отнася до съпруга й – брат на кредитора, но не той е договарял по покупко-продажбата.
Решението е правилно.
Законосъобразно е заключението на Силистренския окръжен съд, че в случая приложимата норма е чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а не чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Купувачът по атакуваната сделка не попада в кръга на изрично изброените от законодателя, за които е уредена оборима презумпция за знание, че сделката, по която са приобретатели, уврежда кредитора на праводателя.
Нормата не може да се тълкува разширително.
Без значение е, че сделката поражда вещни права и в патримониума на съпруга на договорящия се купувач. Законът има предвид единствено субектите, направили насрещни престации и тяхното субективното отношение към увреждането на кредитора. Без значение е субективното отношение на трети лица, които са облагодетелствани от нейния резултат, но не са направили волеизявление за сключване на договора.
В случая, родствената връзка между продавача – длъжник и Б. А. , който е съпруг на купувача прави вероятно знанието на Ю. А. за дълга на С. С. А., както и, че разпоредителната сделка намалява имуществото му, което би затруднило удовлетворяване на кредитора М. И. Това предположение обаче не е достатъчно за уважаване на иска, тъй като в случая ищецът е този, който носи тежестта да докаже увреждащото намерение на страните по сделката, която атакува.
В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 168/17.01.2008 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 187/2007 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: