Р Е Ш Е Н И Е
№ 717
София, 05.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 2589/2008 година.
Производство по разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК.
Старозагорският окръжен съд, с въззивно решение от 8. 4. 2008 г. по гр. д. № 79/2007 г., е отхвърлил предявеният от Д. И. и М. И. против И. Г. , иск за отмяна на извършеното от тях дарение в полза на И. Г. относно недвижим имот – апартамент в гр. С.. Въззивният съд е приел, че основание за отмяна на дарението е непризнателност, ако тя е приела драстична форма, т. е. когато надареният не предоставя на дарителите сума, необходима за издръжката им, която сума съответства на неговите материални възможности. Съдът е посочил, че настоящият случай не е такъв, тъй-като по делото е документално установено, че ответникът Г. е регистриран като безработен от 1990 г. до 2007 год.
Жалбопадателите Д. Д. И. и М. И. И., двамата от гр. С. молят да бъде отменено въззивното решение като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът И. П. Г. от с. С., област Стара Загора, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Правното основание на иска е чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД – отказ на дареният да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Безспорно е по делото, както е прието и от въззивният съд, че дарителите – ищците по делото, се нуждаят от допълнителни финаснови средства от порядъка на 115 – 130 лв. месечно, освен дохода им от пенсии, които суми са определени по заключение на счетоводната експертиза. Съдът е приел, че се касае за трайна нужда на дарителите, че те са отправили нотариална покана, получена от ответника през април 2007 г., да им заплаща месечна издръжка от 150 лв., и по делото липсват доказателства, ответникът да се отзовал на искането след получаване на поканата, вкл. и в хода на съдебното производство по делото, започнало през май 2007 год. При тези констатации, съдът е отхвърлил иска по единственото съображение, че ответникът е в невъзможност да дава парични средства за издръжка на даретилите, тъй – като е регистриран като безработен от 1. 1. 1990 г. до 29. 08. 2007 год.
Крайният извод на съда за неоснователност на иска и постановеното решение за неговото отхвърляне, са неправилни.
В първоинстанционното и въззивно производство по делото, ответникът И. Г. не е оспорил иска с възражението, че не е в състояние да дава издръжка на ищците, позовавайки се на липса на материални възможности поради дългогодишна безработица. От съдържанието на въззивната жалба следва, че ответникът Г. оспорва иска с възражението, че до получаване на нотариалната покана е престирал на ищците издръжка в натура, чрез системно осигуряване на хранителни продукти, а след нотариалната покана е изразил готовност за трансформиране на издръжката в пари, но ищците самоволно са отказали тази престация, като са осуетили контактите помежду им. Както предвижда чл. 269 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе съобразно посоченото във въззивната жалба. В случая, въззивният съд се е произнесъл неправилно, като е отхвърлил иска само въз основа на обстоятелството, че дареният не е в състояние да дава издръжка на дарителите, обстоятелство, което самият той не е заявил като възражение срещу иска. В този смисъл, въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е и необосновано, тъй – като изводът на съда за обективна невъзможност на дареният да дава издръжка на дарителите, е основан на удостовереното по делото обстоятелство, че той е регистриран като безработен. Такава констатация, обаче, не може да бъде направена само по този критерий, тъй – като съдът е длъжен да установи реалните материални възможности на едно лице въз основа на опитните правила и общоизвестната житейска практика.
По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Следва да бъде уважен предявеният иск за отмяна на дарението, тъй – като са налице предпоставките, предвидени в чр. 227, б.”в” ЗЗД – дареният не дава на дарителите издръжка, от която те се нуждаят. За спора по делото е ирелевантно, твърдяното от ответника Г обстоятелство, че порада намеса и психологическо въздействие на трето лице – племенница на ищцата, двамата дарители са били настроени против него и мотивирани да предяват иска за отмяна на дарението. При наличието на обективните предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 227 ЗЗД, е без правно значение, по какъв начин се е формирала волята на ищците да предяват настоящия иск .
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 8. 4. 2008 г. по гр. д. № 79/2008 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ дарението, удостоверено с нот. акт № 152/ 29. 11. 1999 г., нот. д. № 196/1999 г. на нотариус Т. К. , при Районен съд Стара Загора, с което Д. Д. И. и М. И. И. са дарили на И. П. Г. собствения им недвижим имот – апартамент, застроен върху 49.50 кв. м., в гр. С., намиращ се в жил. блок на адрес ул. Г. № 56, етаж 4, апартамент № 11, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс, баня-клозет, антре и балкон, заедно с едно избено помещение № 5, заедно с 2.42 % ид. ч. от общите части на сградата, общите помещения и от правото на строеж върху държавното място, в което е построен блока.
ОСЪЖДА И. П. Г. от с. С., област Стара Загора да заплати на Д. Д. И. и М. И. И., общо на двамата, сумата 420 /четиристотин и двадесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: