5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
С., 10.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 50128 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата С. С. А. срещу решение № 1481 от 08. 07. 2015г. по в. гр. дело № 1234/2015г. на САС, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение от 19. 12. 2014г. по гр. дело № 16972/2013г. на СГС, Първо ГО, 8 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 26 000 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 31. 07. 2011г. от водача на товарен автомобил „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане, и е реализирана отговорността на ищцата за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК в размер на сумата 1 310 лв..
Касаторът релевира, че решението на САС е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закони и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки проведеното пълно и главно доказване в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за носене на доказателствената тежест в процеса, неправилно въззивният съд е приел за неустановен механизма на процесното ПТП, противоправността и виновността на застрахования при ответника водач на товарния автомобил, и поради неосъществен фактически състав на твърдяния деликт е отхвърлил прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента.
Жалбоподателят – ищцата въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси, от значение за изхода по конкретното дело: 1/ следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в авто – техническа експертиза /А./, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм; 2/ ако протоколът за ПТП е оспорен по съдържание, чия е доказателствената тежест да установи механизма на ПТП и 3/ следва ли съдът да кредитира показанията на разпитан по делото свидетел, установяващи спорни факти, за които свидетелски показания не са ангажирани от страните. По първите два правни въпроса ищцата твърди наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, а по третия правен въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно противоречие с влязло в сила решение № 441 от 01. 11. 2012г. на Софийски окръжен съд, ГО, 3 въззивен състав по в. гр. дело № 304/2012г..
Ответникът [фирма] не подава отговор на касационната жалба на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по търговски спор с цена на иска над 20 000 лв.. Същата е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че не е установен по делото по безспорен начин механизма на процесното ПТП, тъй като представеният протокол за ПТП няма характер на официален свидетелстващ документ по отношение механизма на ПТП и тежестта за установяване на последния, доколкото този правнорелевантен факт е оспорен от ответника, вкл. чрез оспорване съдържанието на протокола за ПТП, е на ищцата, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като служителят на пътна полиция – съставител на процесния протокол за ПТП не е очевидец на ПТП, а и след настъпването му не е извършил оглед и измервания на местопроизшествието, поради което досежно механизма на ПТП протоколът за ПТП не съдържа удостоверително изявление и не може да бъде направен въобще необходимия за основателността на иска извод, че за водача на товарен автомобил „М.“, с рег. [рег.номер на МПС] , ударът е бил технически предотвратим. Приетото заключение на А. е базирано единствено на отразения механизъм на ПТП в протокола за ПТП, поради което също не установява наличието на противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил, сочен от ищцата за деликвент. Актът за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са възприети като доказателства без задължителна доказателствена сила за гражданския съд, при което при липсата на други доказателства за механизма на процесното ПТП, въззивният съд е заключил, че носещата тежестта за доказване ищца не е установила чрез пълно и главно доказване осъществяването на част от елементите от фактическия състав на процесното непозволено увреждане, съставляващо застрахователно събитие по процесната застраховка „Гражданска отговорност“ – противоправно и виновно поведение на застрахования при ответника водач. По тези съображения искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ е отхвърлен като неоснователен.
По първия поставен от касатора правен въпрос: следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в А., когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм, възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение е в противоречие с формираната безпротиворечива задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, част от която цитирана в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба. Според последната, обективирана в решения № 85 от 28. 05. 2009г. по т. д. № 768/2008г.; № 711 от 22. 10. 2008г. по т. д. № 395/2008г.; № 98 от 25. 06. 2012г. по т. д. № 750/2011г. на Второ т.о.; № 15 от 25. 07. 2014г. по т.д. № 1506/2013г. на Първо т.о.; № 24 от 10. 03. 2011г. по т.д. № 444/2010г. на Първо т.о.; № 110 от 04. 09. 2013г. по т.д. № 194/2012г. на Второ т.о.; № 227 от 12. 02. 2014г. по т.д. 0 769/2012г. на Първо т.о.; № 73 от 22. 06. 2012г. по т.д. № 423/2011г. на Първо т.о. и др., всички на ТК на ВКС, констативният протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7 Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства – А., свидетели. Възприемайки приетият по делото протокол за ПТП, съставен от съответното длъжностно лице на полицията след посещение и оглед на мястото на ПТП, като нямащ характеристиките на официален свидетелстващ документ за механизма на процесното ПТП въобще и неползващ се с материална доказателствена сила за същия, САС е дал разрешение на поставения първи процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Следователно, осъществено е по този правен въпрос основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По втория формулиран от касатора процесуалноправен въпрос: ако протоколът за ПТП е оспорен по съдържание, чия е доказателствената тежест да установи механизма на ПТП, въззивният съд не се е произнасял, тъй като е приел протокола за ПТП досежно механизма на ПТП за неснабден с материална доказателствена сила, при която хипотеза е недопустимо оспорване на съдържанието му по смисъла на чл. 193 ГПК. Този правен въпрос не е обусловил правните изводи на САС, поради което спрямо него не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Спрямо третия правен въпрос, изведен от касатора: следва ли съдът да кредитира показанията на разпитан по делото свидетел, установяващи спорни факти, за които свидетелски показания не са ангажирани от страните, дори да се приеме за обуславящ изхода на конкретния правен спор, не е осъществено соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с практиката на съдилищата. В обжалваното въззивно решение, САС не е ценил свидетелски показания на съпруга на ищцата, допуснати за установяване на обстоятелствата: била ли е ищцата пътник в увреденото МПС и претърпяла ли е ПТП на посочената дата, за относими към механизма на процесното ПТП факти, за каквито свидетелят не е бил допуснат. В представеното от ищцата решение № 441 от 01. 11. 2012г. на Софийски окръжен съд, ГО, 3 въззивен състав по в. гр. дело № 304/2012г. е дадено разрешение на правен въпрос, различен от релевирания в настоящото производство – могат ли да бъдат кредитирани от съда показанията на трима допуснати свидетели, при поискан от страната един свидетел, но само за фактите, за които са поискани, а не и за непосочени от ангажиралата ги страна факти. Поради това отсъства твърдяното противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 441 от 01. 11. 2012г. на Софийски окръжен съд.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първия поставен правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1481 от 08. 07. 2015г. по в. гр. дело № 1234/2015г. на САС, ГК, 2 състав.
УКАЗВА на жалбоподателката – ищца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: