О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 718
София, 30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1852/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. К. К. и М. К. Г. срещу решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 108/2009 г. на окръжен съд Пазарджик, с което е оставено в сила решение от 01.12.2008 г. на Пещерски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторките срещу М. А. Д., П. А. П., Н. А. Б. и Л. Н. Д. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че възстановените на ответниците земеделски имотr, изброени в пет пункта, са били собственост на общите им наследодатели К. и П. Д. . Касационният довод е за незаконосъобразност на решението и необоснованост на изводите. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно разпределяне доказателствената тежест, предмета на доказване, относно необходимостта от изслушване на техническа експертиза за установяване идентичността на възстановените имоти с притежаваните от наследодателите, относно доказателствените средства, с които следва да се установи принадлежността на правото на собственост. Не са изложени мотиви дали тези процесуални въпроси са от значение за изхода на спора и в противоречие с коя задължителна практика са решени. В изложението не е конкретизиран нито един от критериите за селектиране допустимостта на касационната проверка.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Поддържат , че изложените доводи в нея съставляват оплаквания за неправилност на решението, а не представляват основания за допускане касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторките, ищци по иска, са поддържали, че земеделските имоти са принадлежали на общите им наследодатели К. Д. , починал 1934 г. и съпругата му П. Д. , починала през 1945 г., че след смъртта им са обработвани от тях двете и братята им А. Д. и Н. Д. , наследодатели на ответниците по иска, до кооперирането им през 1958 г., като в ТКЗС са внесени от двамата братя. Твърдят, че братята им не са били собственици на имотите към момента на внасянето им, поради което възстановяването следва да стане в лицето на всички наследници на общите наследодатели.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че касаторите не са установили на какво основание наследодателите им са придобили вещни права върху имотите, за да се направи извод, че ищците са придобили права върху тях на основание наследствено правоприемство. Не са установили какви имоти са притежавали, в кои местности и с какви граници са индивидуализирани. Ангажираните от тях и събраните гласни доказателства не установяват тези релевантни за спора факти. Свидетелите няма представа за границите на имотите, за техните площи нито за основание за придобиването им, а ако то е давностно владение не установяват началния момент на установяване на това владение.
В представените опис-декларации, съставени от наследодателите на ответниците при внасяне на имотите в ТКЗС, не се съдържат данни за границите им и основанието за придобиване. Въз основа на така събраните доказателства съдът е приел за установено, че ищците не са установили възстановените на наследодателите на ответниците имоти да имат наследствен произход от общите им наследодатели, за което по правилото на чл. 154 ГПК, носят доказателствената тежест.
Преди да пристъпи към постановяване решение по съществото на спора съдът е следвало да извърши проверка за допустимостта на първоинстанционното решение.
В исковата молба ищците твърдят, че възстановените имоти на ответниците имат наследствен характер, тъй като са принадлежали на общите им наследодатели. Не са конкретизирали придобивното основание, не са конкретизирали и на кой от двамата наследодатели са принадлежали след като бащата е починал през 1934 г., майката П. Д. е починала през 1945 г., а имотите са внесени в кооперативното стопанство през 1958 г., един момент значително отдалечен от кооперирането на земите. Исковата молба е била нередовна, тъй като не са били посочени правопораждащите факти, на които се основава претенцията.
При тези данни следва да се извърши проверка за допустимостта на решението, което е предпоставка за допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 27.05.2009 г. по гр. д. № 108/2009 г. на окръжен съд Пазарджик
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 2% от данъчната или пазарна оценка на имотите, предмет на иска и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.