Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
гр.София, 16.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 1731 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на „Е” О. , с. С. <с.&@с. &/span>, обл. Благоевград срещу решение, постановено по гр.д. № 1186/2006 год. на Окръжен съд , гр. Б., с което след като е отменено решение №141а/28.07.2006 год., постановено по гр.д. №429/2003 год. на Санданския районен съд , в частта , с която на осн. чл.97,ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на „А” ЕО. , гр. К., че „Е”О. ,с. Струмяни е собственик на 49/100 ид. части от далекопровод с дължина от 1 116 м и състоящ се от 6 броя обикновени ел. стълба, 3 жерета, комплект кабели високо напрежение , 20 КW надземни , 350 м подземни кабели високо напрежение и 350 м подземен кабел ниско напрежение между бензиностанция „С” и „С” ,обект построен върху земя с площ от 1 400 кв.м. в м. „Г” в землището на с. С. и вместо него е постановил ново решение, с което този иск е бил отхвърлен. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете , предявени от „Е” О. , с. С. , общ. Струмяни срещу „С” О. с. Р., „О” О. , гр. К. и „А” ЕО. , гр. К. за отмяна на нотариален акт №92, том ІІ, рег. № 2* дело № 260/2001 год. на нотариус №104 от списъка Нотариалната камара и нотариален акт №104, том ІІ, рег. № 2* нот. дело №270/2001 год. на Нотариус № 197 от списъка на Нотариалната камара и ищецът е осъден да заплати направените от ответниците разноски.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени. Касаторът навежда доводи, че съдът неправилно е приел, че ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния електропровод , доколкото е придобил същия от несобственик. Излага съображения във връзка с действието на материалния закон , уреждащ придобиването на този вид обекти. Изтъква, че съдът без никакви доводи и доказателства е приел, че към момента на придобиването на обекта от ищеца същият е бил държавна собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответниците по касационната жалба „ С. ” О. , „А” ЕО. и „О” О. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК / отм./, от страна, която има правен интерес от обжалване на решението , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството по делото е било образувано по пасивно субективно съединени искове от „Е” О. , с. С. срещу „С” О. , с. Р., „О” О. , гр. К. и „А” ЕО. , гр. К. за признаване по отношение на последния ответник „А”ЕО. , че ищецът е собственик на 49/100 ид. части от процесния далекопровод и за обезсилване на нотариалните актове , с които „С” О. е продала „О” О. , гр. К., а последната е продала на „А” ЕО. процесния далектропровод.
С обжалваното решение е прието, че по силата на договор за покупко – продажба , обективиран в нот. акт №179, том І, дело №326/1997 год., лицата М. Г. Ж. , К. К. Ж. , И. Л. Н. и Е. Ф. Н. са продали на ищеца „Е” О. 49/100 ид. части от далекопровод с дължина от 1 116 м и състоящ се от 6 броя обикновени ел. стълба, 3 жерета, комплект кабели високо напрежение , 20 КW надземни , 350 м подземни кабели високо напрежение и 350 м подземен кабел ниско напрежение между бензиностанция „С” и „С” обект построен върху земя с площ от 1 400 кв.м. в м. „Г” в землището на с. С.. Като това е договорът, на който ищеца се позовава за да обоснове своето право на собственост.
За да отхвърли предявеният установителен иск за собственост Б окръжен съд е приел , че транслативния ефект на цитираната сделка не е могъл да настъпи, доколкото по силата на чл.2 от Закона за електростопанството /Д.в. бр.95/1975 год./ , действащ към момента на сделката, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия, са държавна собственост . С оглед на това и по аргумент за противното, физическите лица – продавачи, не са могли да придобиват и притежават отделни елекроенергийни обекти и съответно не са могли да прехвърлят собствеността върху тях. Доколкото е отхвърлен иска по чл.97,ал.1 ГПК съдът е приел, че искането за обезсилването на двата нотариални акта , с което съоръжението е било прехвърлено от първия на втория и от втория на третия ответник също е неоснователно.
Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че ищцовото дружество не се легитимира като собственик на 49/100 ид. части от процесния далекопровод, доколкото по силата на императивни законови разпоредби, неговите праводатели не са могли да бъдат собственици на това съоръжение и предвид принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Неоснователно е оплакването на касатора, че този извод на съда е направен в нарушение на процесуалните правила – доколкото ответната страна не е направила довод в този смисъл. Съображенията на въззивният съд са изложени в рамките и във връзка с общото оспорване на иска и на правото на собственост на ищеца. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е съобразил разпоредбите на Закона за електростопанството и не е съобразил последващия го Закон за енергетиката и енергийната ефективност / обн. Дв бр.64/16.07.1999 год./ , с който е въведен нов режим на преноса на електрическа енергия и на собственост върху преносната мрежа, даващ възможност, последната или части от нея да бъде притежание на физически или юридически лица. Безспорно в случая следва да се има предвид действащия към момента на сделката материален закон, а именно Закона за електростопанството, който не допуска такова притежание. Голословни са твърденията на касатора, за обратно действие на последващия материален закон , доколкото такова не е изрично предвидено. Правилни са изводите на въззивната инстанция за неоснователност на исковете за обезсилване на нотариалните актове , с които са извършени последващите прехвърлителни сделки на съоръжението, доколкото същите ищецът е поставил в условия на обусловеност от установителния иск за собственост. Отделно от това, възможността за отмяна / а не за обезсилване/ на нотариален акт като вид охранителен акт,е предвидена само за констативните нотариални актове /431,ал.2 ГПК/ , но не и за тези, които инкорпорират сделки за прехвърляне или учредяване на права.
С оглед на изложеното, обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №125/19.09.2007 год., постановено по гр.д. №1186/2006год. на Благоевградския окръжен съд
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: