Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
София, 05.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 3464/2008 година.
Производство за отмяна на основание чл. 303 ГПК.
Ж. Ц. А. от гр. В. е подала молба за отмяна на влязло в сила решение на Видинския окръжен съд по гр. д. № 57/2004 год., поради ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било обсъдено в решението на окръжния съд.
Ответникът М. на о. и науката – Регионален инспекторат по о. , гр. В., не е взел становище по молбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Видинският окръжен съд, с въззивно решение по гр. д. № 57/2004 г. е оставил в сила решението на Видинския районен съд по гр. д. № 334/2003 г., с което са отхвърлени исковете на Ж. А. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, постановено със заповед от 16. 4. 2003 г. на Началника на РИО – Видин, за възстановяване на заеманата преди уволннеието длъжност „директор” на Гимназия с преподаване на чужди езици, гр. В. и за присъждане на сумата 2000 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивното решение на Видинския окръжен съд е влязло в сила на 30. 4. 2008 г., когато е потвърдено от Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, с решение по гр. д. № 938/2005 год..
Искането за отмяна е неоснователно, тъй – като не попада в изчерпателно предвидените хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК.
Посочено е в молбата за отмяна, че с решение от 28. 9. 2005 г. по адм. д. № 10860/2004 г. на ВАС е признат за валиден болничен лист № 2* от което следва, че уволнителната заповед е връчена на молителката по време на разрешен отпуск. Твърди се, че това обстоятелство, касаещо законността на уволнението, не е обсъдено от Видинския окръжен съд.
Твърдението е несъстоятелно. В хода на инстанционното производство по делото за отмяна на уволнение, молителката А. се е позовала на факта, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение й е връчена на 17. 4. 2003 г., от която дата до 29. 4. 2003 г. има разрешен отпуск за гледане на болно дете с болничен лист № 2* издаден на 29. 4. 2003 год.. Първоинстанционният и въззивният съд са обсъдили това твърдение на ищцата и представения болничен лист, след което са приели, че работодателят не е нарушил чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй – като на 17. 4. 2003 г. А. е била на съвещание в качеството й на директор, т. е. изпълнявала е служебните си задължения и не е ползвала разрешения отпуск. Същите правни изводи е направил и касационният съд, потвърдил решението на въззивния съд. Следователно, съдебните инстанции са се занимали и произнесли по правнорелеватното за трудовия спор, обстоятелство, дали, при връчване на заповедта за уволнение А. е ползвала или не е започнала да ползва разрешения й отпуск с болничен лист № 2* Представеното към молбата за отмяна решение на ВАС от 28. 9. 2005 г. по адм. д. № 10860/2004 г., с което е потвърдено решение на Софийския градски съд, удостоверява отмяна на решения на Националната експертна лекарска комисия и ТЕЛК, гр. В., с които е отменен болничния лист. Постановените съдебни решения, с които болничен лист № 2* е признат за валиден, не касаят произнасянето по спора за отмяна на уволнението на А. Съдът по трудовия спор не се е позовал на невалидност на болничния лист, а на обстоятелството, че уволнената не е започнала ползването на разрешения й отпуск към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е изискването на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. Ц. А. от гр. В. за отмяна на решението на Видиския окръжен съд по гр. д. № 57/2004 г., влязло в сила на 30. 4. 2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: