О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети юни март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 431 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”АД-гр. София срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 11.01.2010г. по гр.д. №3865/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковете на “С”АД за признаване за установено право на собственост на основание договори за приватизационна продажба,сключени на 14.07.1998г. и 26.08.1999г. и по давност при условията на чл.79,ал.2 ЗС върху недвижим имот-част от УПИ * от кв.16 по рег.план на гр. С.,м. СПЗ,”С”,представляваща имот пл. №1050 с площ от 1860кв.м.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа ,че съдът се е произнесъл по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с въпроси по приложното поле на чл.17а ЗППДОбП /отм./ с оглед предмета на доказване и доказателствените средства и по-специално по въпроса може ли отразеното в акт за държавна собственост, че имотът е включен в баланса,а впоследствие в капитала на преобразуваното дружество и продаден по приватизационна сдекла,да удостовери приложението на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и допустимо ли е по отношение на акта за държавна собственост да се прилага по аналогия чл.431,ал.2 ГПК/отм./ при липса на оспорване на този акт и констатациите в него,по който е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса може ли договор за приватизация за постави начало на добросъвестно владение по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС върху недвижим имот,по въпроса необходимо ли е изслушване на експертиза досежно включването в баланса на преобразуващо се предприятие на недвижим имот при липса на разделителен протокол и при наличие на изрично искане за това,както и по въпроса намира ли приложение чл.431,ал.2 ГПК/отм./ по отношение на акт за държавна собственост,които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по единия от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че дружеството не се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на сключените на 14.07.1998г. и 26.08.1999г. договори за продажба на дялове от “СМА” ЕООД,тъй като придобитите права върху капитала на самостоятелен от юридическа гледна точка правен субект не обуславят правоприемство от държавата в полза на приватизираното предприятие. Прието е,че в процеса на раздържавяване на средствата за производство законът придава вещнотранслативно действие на стопански обособено имущество /чл.17а ЗППДОбП/отм./,обуславящи придобиването му от самостоятелно от юридическа гледна точка търговско дружество,но само при наличието на изрично указаните предпоставки за правоприемство: преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество; предоставено за стопанисване и управление държавно имущество и липса на ограничение в тези права в акта за преобразуване,т.е. правоприемството при условия на приватизация изисква еднозначно изразена воля от овластено за целта лице за предоставяне на определени по съдържание права върху конкретен имот. Прието е,че този придобивен способ е въведен с редакцията на закона,обн. ДВ.бр.51/25.06.1994г.,като с §15а ПЗР ЗППДОбП/отм./ е конкретизирано,че основание за актуване като държавен,предоставен на държавно предприятие или придобит от него недвижим имот,се явява всяко от алтернативно посочените обстоятелства: да се води на отчет по баланса; да е включен в уставния фонд на държавна организация или са е зачислен по разделителен протокол,т.е. прието е,че по съдържанието си нормата на §15а ПЗР ЗППДОбП/отм./ утвърждава условията,обуславящи съдържанието на утвърденото с чл.17а ЗППДОбП/отм./ понятие “предоставен”. В случая е прието,че капиталът на “СМА”ЕООД по извършеното със заповед № РД-19-500/04.11.1992г. на министъра на културата преобразуване на държавно предприятие,обхваща включено в баланса на “СМА” имущество към 30.09.1992г. и съответно включено такова в разделителния протокол,като предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза,че основание за включване на процесния имот е дало едва вписаното в АДС №00681/18.02.1998г. увеличение на капитала поради преоценка на дружеството,което изключва възможността за извод земята да е била отразена по баланса на преобразуваното дружество ДФ”Н” към 30.09.1992г. включително. Прието е,че фактът,че имотът е бил предоставен на предприятието към момента на съставянето на акт за държавна собственост №/27.11.1990г. сам по себе си не е достатъчен за извода,че индивидуализацията на предоставеното при преобразуването имущество произтича непосредствено от упражняваното оперативно управление,тъй като е налице изключението на чл.1 ПЗС №201/1993г.- в заповедта за преминаване на имуществото се препраща към нарочно съставени разделителни протоколи,чието съдържание обаче по делото не се установява.
По отношение на доказателствената сила на акта за държавна собственост е прието,че с оглед чл.5 ЗДС същата е ограничена до констатираното от длъжностното лице и извършените от него действия и дори хипотетично да се приеме,че актът за държавна собственост би могъл да легитимира определено лице като титуляр на вещни права,т.е. да удостовери наличието на такива,равнопоставеността на видовете собственост налага да бъде приложено по аналогия правилото на чл.431, ал.1 ГПК/отм./,с оглед на което заявеното от ответниците по иска твърдение за притежавано право на собственост върху имота само по себе си задължава ищеца да докаже по категоричен начин факти,от които именно произтича твърдяното право.
Доводите на дружеството за придобиване правото на собственост по давност са приети за неоснователни,тъй като намерението за своене датира от момента на приватизационната сделка,т.е. от 1997г. и доколкото приватизационната сделка не третира правоприемство за процесния имот, то не може да се приеме,че договорът за приватизация на дялове от капитала е годен да постави начало на добросъвестно владение върху недвижим имот.
Въпросът за необходимостта от изслушване на експертиза досежно включването в баланса на преобразуващото се предприятие на недвижимия имот при липса на разделителен протокол и при наличие на изрично искане за това според настоящия състав представлява оплакване за неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.281 ГПК,който не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Основания за допускане на касационно обжалване обаче са налице по останалите,поставени с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси, като съображенията за това са следните:
По въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост във връзка с предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл.17а ЗППДОбП /отм./ в представеното с изложението решение №1079/01.12.2005г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №511/2003г. е прието,че съгласно чл.1 ПМС №201/1003г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и други недвижими имоти,които са били предоставени на предприятието за стопанисване и управление,се внася в капитала на тези дружества,освен ако в акта за преобразуване е посочено друго. Прието е,че след като едно имущество е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е дружеството, то по силата на чл.17а ЗППДОбП/отм./ същото се легитимира като негов собственик. В решение №889/21.08.2007г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №1124/2006г. пък е прието,че обстоятелството,че не са запазени приложенията към разделителния протокол,съставени при преобразуване на предприятието,не е достатъчно, за да се приеме,че няма данни какво имущество е получила държавната фирма при наличието на акт за държавна собственост,в който част от имуществото е посочено. Тези становища сочат на наличие на противоречива практика по въпроса за доказателственото значение на акта за държавна собственост,съпоставен с отбелязване за наличие на разделителен протокол.
С оглед липсата на съдебна практика и значимостта на въпроса настоящият състав приема,че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпросите възможно ли е договор за приватизация да постави начало на добросъвестно владение по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС,както и по въпроса намира ли приложение чл.431,ал.2 ГПК/отм./ по отношение на акт за държавна собственост.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.01.2010г. по гр.д. №3865/2007г. по описа на Софийски градски съд.
Да се изпрати съобщение до касатора в седмодневен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 588.лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: