ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 719
София, 09,12,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 709 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. ОН Б. мрежи АД-Варна против решение № 70/6.04.2009 г. по в.т.д. № 74/2009 г. на Великотърновски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на М. ООД-София общо сумата 162 654.50 лв. представляваща такса за предоставен достъп за пренос и пренос на електроенергия за процесния период през описаните два трафопоста.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че представените решения на ВКС са неотносими, тъй като те касаят енергийни обекти държавна собственост, а в случая се касае за енергийни обекти собственост на кооперативна организация, съгласно чл.2,ал.2 от Закона за електростопанството-отм.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че по материалноправния въпрос за собствеността на енергийните съоръжения и за начина за получаване на обезщетения за тях, ВТАС се е произнесъл в противоречие с Р № 1081/5.11.2008 г. по гр.д. № 3259/2007 г. на ІІІ г.о., Р № 883/26.07.2007 г. по гр.д. № 1207/2006 г. на ІІ г.о. и Р № 251/3.03.2007 г. по гр.д. № 3198/2005 г. на ІV г.о.
С обжалваното решение ВТАС се е произнесъл преюдициално за собствеността на двата трафопоста, като е приел, че двата имота са собственост на ищеца- по арг от чл.2,ал.2 ЗЕлектростопанството-отм. и п.4 ЗЕнергетиката. След това, въпреки че въззивният съд не е посочил правната квалификация на предявения иск, той го е уважил като такса за пренос през трафопост № 13 и за предоставен достъп през трафопост 20 към бивш цех № 3, т.е като цена на предоставен достъп по чл.117,ал.7 ЗЕнергетиката, тъй като се позовава на методиката на ДКЕВР, а не като обезщетение по чл.59 ЗЗД, въпреки установената липса на договор.
Твърдяното противоречие е налице по отношение на основанието на което следва да се разгледа предявения иск. Налице е и задължителна практика на ВКС по този въпрос изразена в Р № 91/11.09.2009 г. по т.д. № 596/2008 г. на ВКС-ІІ т.о., което е постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. По отношение на основанието, на което следва да се разглежда иска срещу електропреносимите предприятия за заплащане на регламентираната с чл.117,ал.7 ЗЕ цена за достъп, във всички представени и цитирани решения са развити съображения, че когато между страните липсва договор, този спор следва да се субсумира под нормата на чл.59 ЗЗД.
По изложените съображения, налице е селективният критерий на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 70/6.04.2009 г. и доп.решение № 132/13.05.2009 г. по в.т.д. № 74/2009 г. на ВТАС.
Указва на касаторът в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена д.такса в размер на 3 253 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва да насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: