Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
София, 11.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1102 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. М. против решение № 413 от 23.11.2007 г., постановено по гр.д. № 643 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е оставено в сила решение № 220 от 18.07.2007 г. по гр.д. № 151/2007 г. на Районен съд-Димитровград за определяне режима на лични отношения между А. Л. М. и малолетната С. А. М. с право на бащата да вижда детето и да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от 9.00 часа в събота до 19 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължение да връща детето след изтичане на определеното време.
В жалбата са изложени твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е обсъдил всички доводи и не е взел предвид всички обстоятелства към конкретния случай, поради което постановения режим на лични отношения не е в интерес на детето. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за определяне режим на лични отношения един ден в месеца.
Ответникът по касационната жалба А. Л. М. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
При определяне режима на лични отношение въззивният съд е отчел социалния доклад, в който е посочено, че емоционалната връзка между детето и неговите баща и баба по бащина линия е нарушена, поради което е необходимо да се осигурят възможности за възстановяване на връзката, тъй като те са значими за детето хора, с оглед на което е счетено, че е подходящо детето да преспива при бащата. Обсъдено е искането на майката контактите да се осъществяват в нейно присъствие и е счетено, че това е неподходящо, защото би затруднило възстановяването на емоционалната връзка, тъй като ще се проявят личните негативни емоции между родителите. Прието е, че възрастта и пола на детето не са пречка за осъществяване режима на лични отношения и е отчетено, че по делото няма данни за липса на възможности на бащата да полага адекватни грижи за малолетното дете.
Въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и е обосновано и правилно.
Съгласно чл.106 от СК при предоставяне на родителските права и при определяне режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, се взима предвид единствено интереса на детето
В случая при постановяване на решението си, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, относими при преценка интереса на детето, поради което неоснователни са твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение. Единствените данни за отношенията между бащата и детето се съдържат в социалния доклад, а в последния е отразено, че е нарушена емоционалната им връзка и е необходимо да се осигурят възможности за възстановяването й. Детето е навършило възраст, която позволява да бъде вземано и гледано от бащата през определени периоди от време и определения режим на лични отношения е съобразен с растежа на детето, оформянето на неговите възприятия и нуждата от пълноценна връзка с другия родител. Твърденията на касаторката за злоупотреба с алкохол от страна на ответника по жалбата и негово агресивно поведение, което е стресирало детето, не са подкрепени с доказателства, а и данни, че детето има нужда от по-дълъг адаптивен период за осъщетвяване контакти с бащата или че се страхува от него, липсват в социалния доклад или в останалите доказателсва по делото. Постановения от въззивния съд режим, е съобразен с конкретните отношения между страните, както и на всяка от тях с детето, с интересите на самото дете, за чието нормално израстване и формиране на ценностна система е необходим контакта и с двамата родители.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 от 23.11.2007 г., постановено по гр.д. № 643 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е определен режима на лични отношения между А. Л. М. и малолетната С. А. М.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: