6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 12.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 809 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по три касационни жалби на ищеца Л. Ю. М. чрез процесуален представител адв. П. В. с вх. № 12014/04.10.2013г., № 12015/04.10.2013г. и вх. № 16028/28.12.2013г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, съответно срещу решение № 356/ 15.08.2013г., решение № 357/15.08.2013г. и решение № 443/15.11.2013г., всички постановени по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора.
С обжалваното с касационна жалба вх. № 12014/04.10.2013г. решение № 356/15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора е отменено частично решение № 181/21.12.2012г. по гр. дело № 664/2011г. на Радневски районен съд и вместо това са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. Ю. М. против [фирма] иск с правно основание чл. 193, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 16 988 лв. – обезщетение, представляващо разходите за отстраняване на нанесените вреди от некачествени СМР, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата, и иск за сумата от 4 000 лв., представляваща разходите за полагане на допълнителна хидроизолация, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 3 000 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска и сумата 4 518 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на посоченото въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: „Дали когато са предявени множество обективно съединени искове при условията на евентуалност и е постановено едно от претендираните основания, уважаващо исковите претенции решение, то въззивният съд при отмяна на това първоинстанционно решение следва да разгледа и останалите искове, предявени при условията на евентуалност, въпреки липсата на въззивна жалба от страната, в чиято полза е първоинстанционното /отменено от въззивния съд/ решение /още повече, ако това е ищецът в първоинстанционното производство/?“
Ответникът Т. В. Т., действащ като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. И. Г. оспорва касационната жалба на ищеца срещу решение № 356/15.08.2013г. и прави възражение за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като няма произнасяне по какъвто и да било правен въпрос, за който приложимите правни норми да са неясни или непълни, или да се налага тълкуването им, или да се изостави едно тълкуване и премине към друго.
С касационна жалба № 12015/04.10.2013г. е обжалвано решение № 357/15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е отменено решение № 128/06.03.2013г. по гр. дело № 664/2011г. на Радневски районен съд, с което е отхвърлена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, и вместо това Л. Ю. М. е осъден да заплати на ЕТ „Д. – Т. В.“ сумата 11 148 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете и сумата 15 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът релевира доводи за неправилност на посоченото въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. ,1 т. 1 , 2 и 3 ГПК, тъй като обжалваният акт е в противоречие с постоянната практика на ВКС, поставените с него въпроси се решават противоречиво от съдилищата и произнасянето на съда по повдигнатите въпроси е наложено от тълкуването на правните норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, правилното прилагане, липсата на точна правна уредба, както и с оглед противоречивата касационна съдебна практика: 1/ „Дали следва да се присъждат разноски от страните, когато не е представено доказателство относно реалното им заплащане?“; 2/ „Кога следва да се направи възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение?“
Ответникът оспорва касационната жалба като релевира възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението по съображения, изложени в писмен отговор.
С касационна жалба вх. № 16028/28.12.2013г. е обжалвано решение № 443/15.11.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставена без уважение молба вх. № 12016/04.10.2013г. на Л. Ю. М. за допълване на решение № 356/ 15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – релевантният процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е следният: „Дали когато са предявени множество обективно съединени искове при условията на евентуалност и е постановено едно от претендираните основания, уважаващо исковите претенции решение, то въззивният съд при отмяна на това първоинстанционно решение следва да разгледа и останалите искове, предявени при условията на евентуалност, въпреки липсата на въззивна жалба от страната, в чиято полза е първоинстанционното /отменено от въззивния съд/ решение /още повече, ако това е ищецът в първоинстанционното производство/?“
Ответникът оспорва касационната жалба като релевира възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото и обсъди релевираните от страните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
По касационна жалба вх. № 12014/04.10.2013г. срещу решение № 356/15.08.2013г. и касационна жалба вх. № 16028/28.12.2013г. срещу решение № 443/15.11.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора:
С решение № 356/15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешна правна норма и неправилно е квалифицирал спорното материално право, приемайки, че е налице безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди противоправни действия с правно основание чл. 49 ЗЗД. Въззивната инстанция е определила правното основание на предявения иск по чл. 193, ал. 1 ЗЗД.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че с два договора за покупко-продажба, обективирани в два нотариални акта, ищецът Л. Ю. М. е купил от ответника [фирма] описаните в нотариалните актове апартамент и ателие. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели е установил, че процесните недвижими имоти са предадени на ищеца с мокри стени, влага, мухъл и течове по таваните, поради което се е наложило да се направи ремонт на двата апартамента за отстраняване на недостатъците като ищецът е купувал материали и се е разплащал със строителните бригади. С нотариална покана от 24.06.2010г. ищецът заедно със собствениците на останалите апартаменти уведомили ответника за появилите се скрити недостатъци, които направили невъзможно обитаването на жилищата, и го поканили да ги поправи в 14-дневен срок, като поканата е връчена на ответника на 30.06.2010г.
За да отхвърли иска за заплащане на сумата 16 988 лв. – обезщетение, представляващо разходите за отстраняване на нанесените вреди от некачествени СМР, и сумата 4 000 лв., представляваща разходите за полагане на допълнителна хидроизолация, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже факта на узнаване на скритите недостатъци, но от представените доказателства не може да се установи по безспорен начин моментът на откриване на недостатъците. Съдебният състав не е възприел заключението на разширената в троен състав съдебнотехническа експертиза поради това, че е изготвено въз основа на два експертни доклада, представляващи частни свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за ищеца факти, поради което въззивната инстанция е приела, че не се ползват с доказателствена сила. Неоснователността на иска от правна страна е аргументирана с разпоредбите на чл. 194, ал. 1 ЗЗД и чл. 197, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд, като е съпоставил датите на нотариалните актове и нотариалните покани, е направил извод, че срокът по чл. 197, ал. 1 ЗЗД е пропуснат.
С решение № 443/15.11.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора въззивният съд е оставил без уважение молба вх. № 12016/04.10.2013г. на Л. Ю. М. за допълване на решение № 356/ 15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора. Изложил е съображения, че първоинстанционният съд като е уважил главния иск не е следвало да се произнася по евентуално предявените искове. Поради необжалване на първоинстанционното решение от ищеца в частта, с която евентуално предявените искове по чл. 195, ал. 1 ЗЗД и чл. 265, ал. 1 ЗЗД били отхвърлени като неоснователни, се е формирала сила на пресъдено нещо, в резултат на което за въззивния съд не съществува възможност да преразгледа спора по тях.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Предвид правомощията на касационната инстанция и съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК и т. 10 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГТК настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решение № 356/15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора за извършване на проверка за неговата допустимост, предвид съществуващата вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, а именно по въпроса за несъответствие между заявеното с исковата молба право, правото, на което е дадена защита с първоинстанционното решение и правото, разрешено с въззивното решение, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт.
Посоченият от касатора в касационна жалба вх. № 12014/04.10.2013г. и касационна жалба вх. № 16028/28.12.2013г. процесуалноправен въпрос е един и същ и е релевантен по отношение на решение № 443/15.11.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, тъй като е от значение за изхода на спора. Въпросът може да бъде уточнен по следния начин: Длъжен ли е въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение, с което е уважен един от евентуалните искове, и го е отхвърлил, да разгледа останалите евентуално съединени искове, ако не е подадена въззивна жалба от ищеца? Посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 214/04.09.2012г. по т. дело № 864/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 696/20.07.2011г. по гр. дело № 511/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. и др. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решение № 443/15.11.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По касационна жалба № 12015/04.10.2013г. срещу решение № 357/15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора:
За да отмени решение № 128/06.03.2013г. по гр. дело № 664/2011г. на Радневски районен съд, с което е отхвърлена молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК, и вместо това да осъди ищеца Л. Ю. М. да заплати на ответника ЕТ „Д. – Т. В.“ сумата 11 148 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете и сумата 15 лв. – разноски за въззивното производство, въззивният съд е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че следва да бъдат представени доказателства за реално платена сума по договора. Позовал се е на определени съдебни актове на ВКС, постановени преди Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в които е прието, че е достатъчно съществуването на съгласие между договарящите страни относно размера на договореното възнаграждение, без да е необходимо същото действително да е внесено. Съдебният състав се е аргументирал с разпоредбите на чл. 36, ал. 4 и чл. 37 ЗА и на представената във въззивното производство фактура № 199/03.10.2011г., въз основа на която е направил извод, че адвокатското възнаграждение в уговорения размер е действително платено. Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са формирали правните изводи на въззивната инстанция. Тези въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, с което съществуващата противоречива съдебна практика е уеднаквена, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 356/15.08.2013г., решение № 443/15.11.2013г. и решение № 357/15.08.2013г. по в. т. дело № 1225/2013г. на Окръжен съд Стара Загора.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 419,76 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.