4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
[населено място], 14.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5696/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 98842 от 05.08.2015 г. от К. С. М. от [населено място], приподписана от пълномощника й адвокат И. Т. И. от АК-С., против въззивно решение № 3883 от 27.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2386/2015 г. на Софийски градски съд, IV-A въззивен състав, с което като е отменено решението от 19.12.2014 г., постановено по гр.д. № 23078/2013 г. на Софийския районен съд, II ГК, 68 състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението на К. С. М., извършено със заповед № РД09-68/08.04.2013 г. на кмета на район „Изгрев” при Столична община, за незаконно; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа на длъжност „главен експерт” в отдел „Правно-нормативно, административно информационно обслужване и човешки ресурси”, в район „Изгрев” при Столична община и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 696 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановено решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение за оставане без работа, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но приложеното изложение вх. № 137121/10.11.2015 г. на практика касае неотносими към спора правни въпроси, тъй като се отнася до производство по друго гражданско дело № 12325/2012 г. на Пловдивския районен съд. Независимо от това обаче в касационната жалба са въведени основания за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като на основание ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1, правните въпроси са конкретизирани и уточнени от настоящия състав и са свързани с изискванията за съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в тази връзка трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, както и какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Позовава се на решение № 324/26.06.1998 г. на ВКС по гр.д. №1251/1997 г., ІІІ г.о., постановено по стария процесуален ред, с което е прието, че заповедта за уволнение следва да бъде мотивирана, т. е. в нея следва да се съдържат конкретните обстоятелства, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение; изискването е съществено, тъй като само в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране /подвеждане под съответната правна норма/.
Ответникът по касационната жалба Столична община – район „Изгрев”, представляван от кмета инж. Ц. Ж., чрез процесуалния си представител юриск. И. И. С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като моли да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор № РД-15-ТД-21/17.04.2012 г., като със заповед № РД-09-68/08.04.2013 г. на кмета на Столична община – район „Изгрев”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „главен експерт” в отдел „Правно-нормативно, административно информационно обслужване и човешки ресурси”, поради липса на необходимото образование и липса на необходимата професионална квалификация. Съгласно утвърдена нова длъжностна характеристика са изменени изискванията за заемане на длъжността, както следва: 1. образователна степен – висше – бакалавър или магистър; 2. професионална квалификация – финанси; 3. професионален опит – не по-малко от 2 години; 4. компютърна грамотност. В. съд е приел, че обжалваната заповед е мотивирана единствено чрез възпроизвеждане на фактическото основание, заложено и в законовата норма, но при въвеждане от страна на работодателя на нови изисквания за заемане на длъжността, съдът може да проверява доколко това е било обективно необходимо само с оглед преценката дали е налице злоупотреба с право, а в случая липсват доказателства, които обосновават извод за наличие на такава злоупотреба. Изложени са съображения, че работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Съдът е приел, че обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение, поради което е приел, че обжалваната заповед е в достатъчна степен мотивирана, като от представените длъжностни характеристики и диплома е видно, че касаторката не притежава специалност „Финанси”, каквато се изисква за заемане на длъжността, съгласно новата длъжностна характеристика. Въз основа на изложените мотиви въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е законосъобразно, отменил е първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като неправилно и ги е отхвърлил като неоснователни.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулираните материалноправни въпроси относно необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в тази връзка трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, както и какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, са обусловили изхода на делото и са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 и сл. ГПК, а именно – решение № 58 от 30.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2600/2014 г. на ІV г.о., решение № 345/13 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3868/2013 г. на ІV г.о. и др., поради което по тези правни въпроси касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Тъй като спорът е трудов, а касаторката е служителка при ответника, предвид разпоредбата на чл. 359 КТ, същата не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3883 от 27.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2386/2015 г. на Софийския градски съд, IV-А въззивен състав, по касационна жалба вх. № 98842 от 05.08.2015 от К. С. М. от [населено място].
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: