Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр.София, 14.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Галина Захарова
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Карагогов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 18 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената Т. К. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 367/2013 г. по описа на Софийския градски съд.
Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК.
Твърди се, че делото е било решено при отсъствие на доказателства, произволно отхвърлени доказателствени искания на защитата, липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, което е довело до нарушение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът (адв. О.) поддържа искането по изложените в него съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда от 19.01.2012 г. по н. о. х. д. № 9357/2008 г. на Софийския районен съд подсъдимата Т. К. В. е призната за виновна в това, на 18.03.2003 г. в гр.С. с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудила и поддържала у В. Г. С. заблуждение, че е собственик на апартамент и с това му е причинила имотна вреда в големи размери – 32 390 лева, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимата е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Осъдена е да заплати на гражданския ищец В. Г. С. сумата от 32 390 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и в нейна тежест са възложени разноските по делото.
С решение № 881 от 2.07.2013 г. по в. н. о. х. д. № 367/2013 г. на Софийския градски съд присъдата е изменена, като наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е осъдена да заплати държавни такси и е увеличена дължимата сума за направени по делото разноски. В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Преповтарят се поредица от доводи за липсата на доказателства в подкрепа на част от възприетите от първоинстанционния съд факти и обстоятелства. Същите доводи са били наведени и ефективно разгледани от въззивния съд.
В рамките на правомощията си и след собствен анализ и преценка на доказателствените материали, събрани от първоинстанционния съд и в хода на въззивното съдебно следствие, Софийският градски съд е приел за фактически установено, че подсъдимата Т. К. В. е съставила текста на завещанието, носещо датата 2.02.1993 г.; че завещанието е било подписано от неизвестно по делото лице; че неизвестно лице го е предоставило на адвокат – св. С.; че на 3.02.1993 г. адвокатът се е явил в кантората на нотариус, предал е запечатан плик, съдържащ по негово заявление саморъчно завещание от Ф. Н. Б. и с протокол го е оставил за съхранение при нотариуса. В мотивите изрично е отбелязано, че Софийският градски съд, в различие от първоинстанционния съд, не приема за установено именно осъдената В. да е предоставила на неизвестното по делото лице да подпише текста на завещанието, както и завещанието да е било съставено през 1998 г., т. е. след смъртта на Ф. Б..
Ето защо твърденията, че и въззивният съд без доказателства е приел за установени част от фактическите положения, поначало оплакване за необоснованост, не могат да станат основание за възобновяване на делото и отмяна на въззивното решение.
Поддържат се и доводи за съществено процесуално нарушение поради неоснователно и немотивирано отхвърлени искания на защитата за събиране на писмени доказателства и за назначаване на експертиза, което е довело до предположението, че графолозите са работили с оригинала на завещанието и демонстрира явната предубеденост на съда при решаване на делото. Като се е задоволил с отговорите на Агенцията по вписване съдът е пропуснал да събере информация, която би потвърдила, че осъдената В. нито е оставяла за съхранение завещанието, нито го е обявила след смъртта на Б. – факти със значение за субективната страна на престъплението.
Доводите в този аспект също са лишени от основание.
По делото не се установяват каквито и да било белези за проявено пристрастие от въззивния съдебен състав. Доказателствените искания, които защитникът е направил в открито съдебно заседание на 20.03.2013 г. са били удовлетворени от Софийския градски съд. Получените от агенцията заверени преписи от документи по нотариалното дело (в т. ч. заверен препис от оригинала на завещанието) и писмото, съдържащо официална информация за лицето с регламентиран достъп до регистъра и делата (служител от службата, сектор „Завещания”), надлежно са били приобщени към материалите по делото.
Въззивният съд не е уважил последващото искане на защитниците да се задължи Агенцията по вписванията да изпрати оригинала на завещанието и регистрите, за да се установи какви други лица са имали достъп, обвързвайки го и със заключението на вещите лица по приетата от първоинстанционния съд графическа експертиза, според която при специализираното си проучване експертите са работили с оригинала на завещанието.
Мотивите на въззивната инстанция позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че правото на защита на подсъдимата не е било накърнено от произволно отхвърлени доказателствени искания със значение за разкриване на обективната истина. В тази връзка Софийският градски съд е изложил законосъобразни и убедителни съображения, че няма никакво основание да се съмнява, каквато основателна причина не се изтъква и в искането от осъдената В., че при специализираните си изследвания вещите лица са проучвали предоставения им в агенцията оригинал на завещанието въз основа на съдебното определение за назначаване на експертиза. Освен това, процесуалните права на осъдената не могат да бъдат ограничени, щом целта на доказателственото искане е била да се потвърди, че тя не е оставила завещанието за съхранение и не го е обявила след смъртта на Б.. Видно от мотивите на решението такива фактически констатации Софийският градски съд не е направил. Изрично е посочил, че и тези факти, възприети от първоинстанционния съд, са предположения, поради което е уважил възраженията на защитниците. Приел е за установено, че завещанието е било оставено на съхранение при нотариус от св. С., а впоследствие е било обявено по молба на св. А..
Неоснователно е и оплакването за немотивиран отказ да се назначи комплексна експертиза, която да отговори на въпроса дали здравословното състояние на Б. не се е отразило върху начина на изписване на текста и подписа на завещанието. Софийският градски съд е възприел графическите експертизи и в съответствие с правомощията си е използвал резултатите от специализираните изследвания. Следователно, искането на защитата не е било произволно отхвърлено, а отказът да бъде уважено е надлежно мотивиран от материалите по делото.
При решаване на въпросите по същество Софийският градски съд законосъобразно е извел умисъла на подсъдимата В. от съвкупността на установените по делото обстоятелства, в т. ч. предшестващи и съпътстващи престъпното й поведение. Материалният закон правилно е бил изтълкуван и приложен към приетите за установени по делото факти без съществено процесуално нарушение. Наказанието на осъдената, определено по правилата на чл. 54 НК, е в предвидените граници за извършеното престъпление. Не се сочат конкретни нарушения в подкрепа на общо изразеното недоволство срещу уважения граждански иск, а такива не бяха установени и от Върховния касационен съд.
При отсъствието на законно основание за възобновяване на делото искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. К. В. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 367/2013 г. по описа на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: