1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
С., 23.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 982 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] – Регионално управление Западен регион, [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. М. Т., против въззивно решение № 57 от 14.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 14263 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение, с което е отменено решението от 27.10.2010 г. по гр.д. № 9057/2010 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, и са уважени предявените от И. А. С. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В същото изложение е изведен правният въпрос от процесуално естество, а именно кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от работник или служител, извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 193 КТ. В подкрепа на твърденията е посочено и представено съдебно решение № 656 от 19.04.2004 г. по гр.д. № 1458/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС и определение по чл. 288 ГПК № 847 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 301/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, което по см на т. 1 от ТР № 2/2010 г. на ОСГК на ВКС не съставлява съдебна практика. Тъй като се твърди на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 193 КТ основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. А. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че не е реализирана процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в явяване на работа на 17, 21 и 29.12.2009 г. в нетрезво състояние, а по отношение на нарушението, че на 01.12.2009 г. от 9,00 ч. до 10,40 ч. той не е бил на работното си място, е приел, че е недоказано.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение, включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да приеме, че не е изпълнено изискването на чл. 193 КТ и поради това да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че обясненията, търсени от работодателя преди да предприеме процесното уволнение, са изискани от работника не по повод на конкретното дисциплинарно производство; че са изискани от неоправомощено от работодателя за това действие лице; че искането не е мотивирано. Приетото от въззивния съд е в противоречие с приетото в представеното влязло в сила съдебно решение, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса за касационното производство. Не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 57 от 14.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 14263 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение.
УКАЗВА на [фирма] – Регионално управление Западен регион, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 160, 50 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: