Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
София, 27 февруари 2012година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря:Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора :Мадлен Велинова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №109 по описа за 2012 година
Производството е за възобновяване на нохд.№4293/2010 г. на Софийски районен съд и внохд.№2352/2011 г. на Софийски градски съд, образувано по искане на осъдения Г. А. М..
В съдебно заседание искането ,с оплаквания за съществени процесуални нарушение,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието се поддържа от защитник.
Поверениците на частния обвинител В. Ш.,са на становище искането като неоснователно да се остави без уважение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а наложеното наказание достатъчно и справедливо.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда постановена по нохд.№4293/2010 г. на СРС НК подсъдимия тогава Г. А. М. е признат за виновен в това на 7.04.2004 г. в [населено място] ,противозаконно присвоил чужда движима вещ на стойност 20 000 лв.,която владеел и обсебването е в големи размери,поради което и на основание чл.206 ал.3 вр. с ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.На основание чл.206 ал.3 вр. с чл.37 ал.1т.7 НК М. е лишен от право да упражнява управленска дейност за срок от една година.
С решение от 11.07.2011 г. постановено по внохд.№2352/2011 г. на СГС НК присъдата е изменена,като е отменено наказанието по чл.37 ал.1т.7 НК ,а в останалата й част присъдата е потвърдена.
ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М. :
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения,според защитата са за „непрецизност и неясноти в обвинителния акт „ ,където не било посочено ,че на М. бил предоставен за ползване лек автомобил,без да е ясно като служебен или като личен такъв.Анализа на доказателствата бил едностранчив и превратен,което довело до погрешни изводи относно фактическата обстановка.Неправилно бил установен момента за предаване за служебно ползване на автомобила,което било преди сключване на трудовия договор,значително преди 2000 г.
Оплакванията са неоснователни.
Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред.Подробно са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.
Категорично установено е по делото ,че М. е работил във фирмата на Ш., като управител и в това му качество е бил предоставен лек автомобил „Мерцедес”,които да ползва.При прекратяване на трудовия му договор на 7.04.2004 г. било поискано да върне автомобила,което той не оспорил.Продължил обаче за времето от 7.04.2004 г. до 26.07.2007 г.да се разпорежда /ползвайки автомобила като свой/ със собствения на Ш. автомобил.
Без значение за съставомерността на деянието е дали М. е ползвал автомобила и преди 2000 г.,когато работел за фирмата на Ш. но без трудов договор.Вярно е ,че неправилно е инкриминиран периода ,в който е извършено престъплението,но обвинението е за това ,че на 7.04.2004 г. М. е обсебил автомобила на Ш.,който владеел и позоваването на защитата на- „неизяснения период от време „ не е в полза на осъдения.
При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на М. инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е определено при условията на чл.55 ал.1т.1 НК,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,наказанието справедливо, а искането за възобновяване изцяло неоснователно.
Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. М. за възобновяване на нохд.№4293/2010 г. на СРС и внохд.№2352/2011 г. на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :