3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр.София 04. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4525 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител адв.Б. Б., за допълване на определение №75 от 20.01.2015г. по гр.д.№ 4525/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските.
Ответниците по молбата М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П., чрез адв. М. П., представят становище, с която възразяват срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен.
Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:
С определение №75 от 20.01.2015г., постановено по гр.д.№ 4525/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №32/03.04.2014г. по в.гр.д. №24/2014г. на Окръжен съд – Разград, с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с която предявените на основание чл.200 КТ искове от М. С., М. П. и Й. П. срещу [фирма], [населено място], са уважени за разликата от 33500лв. до 36280лв. и вместо това отхвърля исковете за уважената разлика от 2780лв. за всяка от ищците. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените искове до пълния им размер за претендираните от М. С. 100 000лв., от М. П. – 150 000лв., от Й. П. – 150 000лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] своевременно с представения отговор е направил искане за присъждане на разноските, извършени за адвокатско възнаграждение за касационното производство, като е приложил договор за правна защита и съдействие №420/14.07.2014г. и фактура №1527/14.07.2014г., а на 25.11.2014г. е представил и доказателства – извлечение от банкова сметка, за извършено заплащане на договореното възнаграждение в размер на 8563,50лв.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден размер съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.9, ал.3, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да бъде повече намалявано.
В т.8 от цитираното тълкувателно решение, ОСГТК на ВКС прие, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Такъв е настоящият случай, поради което липсата на списък не води до недопустимост на молбата за допълване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника [фирма], [населено място] се дължат направените разноски за производството пред настоящата инстанция и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №75 от 20.01.2015г. по гр.д.№ 4525/2014г. на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА М. П. С., М. Р. П. и Й. Р. П. да заплатят на [фирма], [населено място] сумата от 8563,50 лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: