РЕШЕНИЕ
№ 72
София, 05 . февруари 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2356 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 27.03.2008 г. по гр.д. № 1258/2007, с което е потвърдено решението на Павликенския районен съд от 09.11.2007 г. по гр.д. № 91/2007, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят О. С. , представляван от адв. И от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: кога се прекратяването на трудовия договор с предизвестие при съкращение и за задължението на работодателя да извърши подбор, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд .
Ответникът по жалбата Сефан П. Р. , представляван от адв. А от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил, че заповедта да прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение е връчена преди новото щатно разписание да е изпратено на областния управител и преди то да влезе в сила, както и без да му е отправено изискваното от закона предизвестие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 29.01.2007 г. общинският съвет е взел решение, според което от 01.02.1007 г. е одобрена нова структура на общинската администрация, според която отпада една от бройките за заместник кмет. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед на кмета, връчена на 31.01.2007 г., считано от 01.02.1007 г., като на работника е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Трудовото правоотношение е прекратено с връчването на заповедта съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ преди да влезе в сила новото длъжностно разписание и без да е извършен подбор.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси имат значение за решението по делото. Те не са решени в нарушение на задължителна практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена), но се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
По материалноправния въпрос, кога се прекратяването на трудовия договор с предизвестие съществува противоречива съдебна практика. Едни съдилища приемат, че когато не е отправено дължимото предизвестие, трудовият договор се прекратява с връчването на заповедта съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ; а други съдилища – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ.
Първото становище се основава на разбирането, че трудовият договор може да бъде прекратен или с предизвестие или без предизвестие. Другото становище се основава на разбирането, че трудовият договор се прекратява, както е посочено в закона, а последиците от неспазването на срока на предизвестието са уредени в чл. 220, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема за правилно второто становище. Законът урежда два начина за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя: без предизвестие и с предизвестие. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този момент). Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока – с изтичането на съответната част от него.
При съкращение трудовият договор се прекратява с предизвестие. При съкращението на ищеца срокът на предизвестието не е спазен, но в заповедта е посочено, че договорът се прекратява, считано от 01.02.2007 г. от когато действа новото щатно разписание. За да породи действие, новото щатно разписание не е необходимо то да бъде съобщено на областния управител или някое друго лице.
При съкращение на една от повече щатни бройки със същата трудова функция, работодателят е длъжен да извърши подбор. Такова задължение за кмета на общината обаче не съществува по отношение на заместник кметовете, тъй като по силата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА той може да освободи всеки заместник кмета на общината без предизвестие.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293 ГПК.
По делото е установено, че с решение от 29.01.2007 г. общинският съвет е взел решение, според което от 01.02.1007 г. е одобрена нова структура на общинската администрация, според която отпада една от бройките за заместник кмет. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с оспорваната заповед на кмета, връчена на 31.01.2007 г., считано от 01.02.1007 г., като на работника е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Трудовото правоотношение е прекратено на 01.02.2007 г. с изтичането на посочения в заповедта срок съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, когато новото длъжностно разписание вече е породило действие. При освобождаването на заместник кмет от кмета на общината не е необходимо извършването на подбор.
Видно от изложеното трудовото правоотношение с ищеца е прекратено в съответствие с изискванията на закона, поради което предявеният иск за признаването му за незаконно, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за незаконно уволнение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по исковете О. С. претендира разноски по делото, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 27.03.2008 г. по гр.д. № 1258/2007.
ОТМЕНЯ решението на Великотърновския окръжен съд от 27.03.2008 г. по гр.д. № 1258/2007.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. П. Р. от С. срещу О. С. , за признаване на уволнението му със Заповед № 72/30.01.2007 на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.