О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 08.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 928/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6761/01.11.2012г.,подадена от П. А. Н. и С. П. Н.,и двамата от [населено място],чрез пълномощника им адвокат Д. И. И.,против решение №138 от 28.06.2012г.,постановено по в.гр.д.№224/2012г. по описа на Сливенски окръжен съд,с което се отменя решение №1058/09.03.2012г. постановено по гр.д.№4330/2009г. по описа на Сливенски районен съд,в частта му,с която съдът е поставил в дял на Д. Х. М. и С. Б. М. описания в решението недвижим имот,както и е поставил в дял на П. А. Н. и С. П. Начева описания в решението недвижим имот,като вместо него постановява: СЪСТАВЯ и ПРЕДЯВЯВА на Д. Х. М. и С. Б. М.,чрез адв.Е. Х. и на П. А. Н. и С. П. Начева,описания в решението проект за разделителен протокол,присъжда направените разноски за въззивната инстанция в полза на Д. М. и С. М.,като потвърждава решението в останалата му част.Със същото решение въззивният съд насрочва съдебно заседание за предявяване на проекта за разделителен протокол за изслушване на възраженията на страните по него на 25.09.2012г. от 11,30 ч.
След провеждане на насроченото на 25.09.2012г. съдебно заседание,въззивният съд е обявил съдебното дирене за приключено,дава ход по същество,след което е постановено Решение №193 от 28.09.2012г. по делото,с което се обявява за окончателен съставения с Решение №138 от 28.06.2012г.,постановено по в.гр.д.№224/2012г. по описа на Сливенски окръжен съд и предявен в съдебно заседание на 25.09.2012г. разделителен протокол по отношение на недвижимите имоти,както следва:
ДЯЛ ПЪРВИ: поземлен имот,находящ се в местността”Х.” по плана на [населено място], [община],с проектен идентификатор №67338.401.391 с площ 1504кв.м при описани съседи в решението,като справедливата пазарна стойност на дела възлиза на сумата от 15 767 лева,
ДЯЛ ВТОРИ:поземлен имот ,находящ се в местността „Х.”,по плана на [населено място], [община],с проектен идентификатор №67338.401.392 с площ 1504 кв.м при описани съседи в решението,като справедливата пазарна стойност на дела възлиза на 15 767 лева,което решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страна пред ВКС на РБ ведно с Решение №138 от 28.06.2012г.,постановено по в.гр.д.№224/2012г. на Сливенски окръжен съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът счита че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като заявява/цитирам/:
„ че е налице произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно:Собствеността върху имот,съседен на имота-предмет на делбата от страна на един от съделителите представлява ли неудобство по смисъла на член 353 от ГПК,което дава основание на съда да извърши делбата чрез разпределение на дяловете,без да тегли жребий?”
Като се излагат аргументи,че въззивният съд,след като се е позовал в решението си на задължителна практика –Постановление №7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС-т.5,където се дефинира понятието”невъзможно” и „неудобно”,не е взел предвид,че в случая се касае до хипотеза,при която получаването в дял на имот,който не е съседен ще доведе до осуетяване на инвестиционните намерения,свързани с предвиденото застрояване,както и до значителни имуществени спорове,свързани с нормалното им ползване.
Ответниците по касационната жалба Д. Х. М. и С. Б. М.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че неправилно и в противоречие с постоянната съдебна практика първоинстанционния съд е възприел способа по член 353 от ГПК за извършване на делбата,тъй като в настоящия случай тегленото на жребий,който е основният и предпочитан способ за ликвидиране на съсобствеността,не е нито невъзможен, нито е много неудобно,тъй като имота е реално поделяем,броя на дялове е равен на броя на съделителите и всеки от тях може да получи реален дял ,съответен на квотата му.С оглед на това,съдът е стигнал до извода,че приложимия в случая способ за ликвидиране на съсобствеността между страните по отношение на процесните недвижими имоти е тегленето на жребий,по реда на член 347,чл.350 и член 352 ГПК,поради което е постановил решение №138,с което отменя първоинстанционното решение и със същото съставя и предявява на страните проект за разделителен протокол.С последващо решение по делото- а именно решение №193 от 28.09.2012г., въззивният съд е обявил за окончателен съставеният с горепосоченото решение и предявен на страните в съдебно заседание проведено на на 25.09.2012г. разделителен протокол по отношение на недвижимите имоти.
Видно от изложените от съда решаващите мотиви,във връзка със способа за извършване на делбата и формулирания правен въпрос,последният е по същество и се решава по преценка на съда,в зависимост от установеното по делото,т.е съобразно вида на имота,правата на страните и възможностите за приложението на съответния способ по извършване на делбата.
Ето защо касационният съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Видно от данните по делото обаче,въззивното производство,което е било образувано по въззивна жалба ,подадена от Д. М. и С. М.,с искане за отмяна на първоинстационното решение по отношение на избрания от съда способ за извършване на делбата-член 353 ГПК,последното е приключило с постановяване на две последователни решения,с първото се отменя първоинстанционното решение и се съставя и предявява на страните проект за разделителен протокол,което съставяне и предявяване е следвало да си извърши от въззивния съд преди приключване на въззивното производство,а не с постановеното въззивно решение,последвано от второ такова решение на въззивния съд,с което се обявява за окончателен разделителния протокол.К. съд намира,че след като липсва правен въпрос относно допустимостта на така постановените два съдебни акта от въззивния съд,то касационното обжалване следва да се допусне с оглед евентуалната им недопустимост,съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №138/28.06.2012г. на Сливенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№224/2012г. по описа на същия съд,по обща жалба с решение № 193 от 28.09.2012г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д.№224/2012г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението, касаторите П. А. Н. и С. П. Н.,да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 315,34 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18,ал.2 от Тарифата за определяне на държавни такси,които се събират по ГПК.В противен случай жалбата ще им бъде върната.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: