4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 10.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 245 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 18.11.2011 год. решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. № 332 / 2011 год., с което е обезсилено решение на Великотърновски окръжен съд № 74 / 12.05.2011 год. по гр.д.№ 618 / 2010 година , с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма], Мария Й. Д. – Ц. и К. Р. Ц. , пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, за сума от 50 000 лева по запис на заповед от 15.09.2006 год. , така предявените искове са оставени без разглеждане , като недопустими и е прекратено производството по същите . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон , при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответните страни – [фирма] , Мария Ц. и К. Ц. – оспорват касационната жалба , като намират ,че по формулираните процесуалноправни въпроси касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
За да обезсили първоинстанционното решение , с което са отхвърлени предявените от [фирма] пасивно субективно съединени искове , с правно основание чл.422 ГПК, за установяване по отношение ответниците , че дължат на дружеството сумата от 50 000 лева, по запис на заповед от 15.09.2006 год. ,ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.417 ГПК , въззивният съд се е обосновал с постановеното след предявяване на исковете определение № 356 / 08.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 615 / 2010 год. на Великотърновски окръжен съд , с което е отменено разпореждането на Свищовски районен съд, инкорпорирано в заповед № 215 за изпълнение на парично задължение / издадената по заявлението на настощия касатор – ищец въз основа на запис на заповед от 15.09.2006 год. / и е обезсилен издадения въз основа на същата изпълнителен лист в полза на [фирма] . Частната жалба срещу същото е оставена без разглеждане , като недопустима , с определение № 21 / 12.01.2011 год. на І т.о. на ТК на ВКС, по ч.т.д . № 684 / 2010 год. , потвърдено от друг състав на ВКС – опр.№ 239 / 24.03.2011 год. по ч.т.д. № 194 / 2011 год. , предвид което се явява влязло в сила. Въззивният съд е приел, че постановената отмяна и обезсилването на изпълнителния лист изключват наличието на правен интерес за касатора от водене на установителните искове с правно основание чл.422 от ГПК .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване , в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси: 1/ обезсилването на изпълнителния лист / в който смисъл корекционно следва да се възприеме съдържанието на въпроса , тъй като обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение не е постановявано /, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, настъпило след предявяването на установителния иск по чл.422 ГПК , изключва ли правния интерес от воденето на същия и 2 / В този случай съдът не е ли длъжен да укаже на ищеца необходимостта от преминаване към осъдителен иск ? .. Вторият от поставените въпроси е в условие на подчиненост спрямо допускане касационното обжалване по първия и последното изключва разглеждането му, като релевантен към процесуалните действия на съда правен въпрос .
По така поставения първи процесуалноправен въпрос настоящият състав съобрази следното : Отговор на същия е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивното решение, в който смисъл въпросът се явява правен ,съгласно тълкуването дадено с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Заповедното производство е ново и предпоставящо необходимост от тълкуване , вкл. в настоящата хипотеза , при която видно от мотивите на определение № 356 / 08.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 615 / 2010 год. на Великотърновски окръжен съд и тези на опр. № 21 / 12.01.2011 год. по ч.т.д. № 684 / 2010 год. на І т.о. на ТК на ВКС , в които изрично е упомената некоректност на диспозитива на самото определение, предмет на произнасяне от Великотърновски окръжен съд, респ. на Върховен касационен съд, е разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение на парично задължение и обусловило издаването на изпълнителен лист. Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и обусловеното от същата обезсилване на издадения изпълнителен лист са постановени след завеждането на установителния иск по чл.422 ГПК. Самата заповед за изпълнение на парично задължение , по реда на чл.417 ГПК , обаче, не е / и не би могло да бъде / обект на отмяна , нито е обезсилена . В този смисъл постановеното въззивно решение се явява в противоречие с междувременно създадена , по реда на чл.290 от ГПК , след подаване на касационната жалба съдебна практика : решение № 51/ 18.05.2012 год. по т.д.№ 427 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и решение № 78 / 06.06.2012 год. по т.д.№ 511 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС . В същите , макар в хипотеза различна от настоящата / предявен първоначално осъдителен иск при издадена заповед за изпълнение на парично задължение, в хода на производството по същия обезсилена , на основание чл.415 ал.2 ГПК / , е даден отговор на въпроса и за предпоставките за отпадане правния интерес от установителния иск по чл.422 ГПК , в хода на производството по същия и за възникване на интерес от осъдителен иск за същото вземане : обезсилване на самата заповед за изпълнение на парично задължение / предпоставките по чл.415 ал.2 ГПК / или по изрично искане на кредитора . Доколкото въззивния съд е отрекъл наличието на правен интерес от установителен иск при липса на някоя от преждепосочените предпоставки , предвид отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение , с обезсилване издадения въз основа на същото изпълнителен лист, а не предвид обезсилване самата заповед за изпълнение на паричното задължение, то решението се явява постановено в противоречие със задължителна за въззивния съд съдебна практика , споделяна и от настоящия състав . Последното предпоставя допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК , доколкото на релевантния правен въпрос ,обуславящ допустимост в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , междувременно и след завеждане на касационната жалба е даден отговор .
Водим от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 / 18.11.2011 год. по гр.д.№ 332 / 2011 год. на Великотърновски апелативен съд .
УКАЗВА на касатора [фирма] , в едноседмичен срок от уведомяването , да внесе държавна такса в размер на 500 / петстотин / лева , по сметка на Върховен касационен съд .
След представяне доказателства за заплащането или изтичане срока за изпълнение на указанието , делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :