О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 721
гр. София , 02. 08. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Диана Ценева
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 155/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Щ. и Н. Щ. , като наследници на починалия на 7.03.2009 г. Неделчо Л. Щ. са подали касационна жалба срещу решение от 5.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , 2”д” състав , с което е отменено решение от 14.02.2001 г. , постановено по гр.д. № 1* от 2001 г. на Софийския районен съд, 45 състав и е уважен ревандикационният иск за собственост , предявен от ТПК”Д” срещу касаторите, ведно с други физически лица за УПИ * от кв.10а по плана на НПЗ”Х” и са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на имот с площ от 1 667 кв.м., колорирана в жълто и ограничена с буквите А Б В Г Л К И З А по скица № 3 от заключението на вещото лице от 13.04.1998 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решение като постановено при нарушение на съществени процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Подържат, че неправилно въззивният съд е счел, че спора е относно това дали имота е преминал от имуществената сфера на Т. “Д” в Промкомбинат “Л” , докато всъщност касаторите са твърдяли ,че ТПК”Р” не е праводател на ТПК”Д”. На второ място считат, че н.а. № 19, т.02, н.д. № 203 от 1957 г. е недействителен , тъй като в нарушение на ЗПИНМ ТПК”П” е била призната за собственик на този имот по регулация. С н.а. № 1* т.28, н.д. № 4* от 1961 г. имота е продаден от ТПК”М“ на Т. “Р” . При тази сделка не е било изяснено защо продавач е друга кооперация, а не тази в полза на която е бил съставен акта от 1957 г. Това налага извод за продажба от несобственик, при която не се прехвърля вещното право, тъй като то не се притежава от продавача. Намират за неправилно и изразеното разбиране в съдебния акт за нищожност на сделката , която е извършена със заповед на ИК на СГНС, който не е имал правомощията да се разпорежда с кооперативна собственост при която имота е следвало да се прехвърли на ПУ”Л”. На последно място развиват и съображения , че в случая не следва да се приложи § 1 от ПЗР на Закона за кооперациите, тъй като при предаването е била налице възмездна сделка за замяна ,поради което имота не може да се възстанови на кооперацията , а освен това възстановяването е следвало да стане по административен ред при определени условия.
В представеното изложение Д. Щ. и Н. Щ. се позовават на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и считат, че следва да се допусне касационна проверка по процесуалния въпрос за обсъждане на всички доказателства , които да се съпоставят с твърденията и възраженията на страните. Считат, че в отклонение на трайната съдебна практика е допуснато разширително тълкуване на чл.1 от ПМС № 192 от 1991 г.
Ответниците М. Л. Г., Б. В. Романска, Е. Б. Ш. , Е. Л. А., Л. Н. А. и Н. И. А. са изложили съображения в подкрепа на касационната жалба и са допълнили основанията за допускане на касационно обжалване, като посочват , че въззивният съд не е отговорил на няколко материално правни въпроса, които са относими към установяване на правото на собственост на ищцовата кооперация.
Ответника ТПК”Д” също е подал отговор , в който обосновава виждането си, че касационна проверка на решението не следва да се допусне, считайки че Софийски градски съд се е произнесъл по спора съобразно закона.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационата жалба на Д. Щ. и Н. Щ. , СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК по повдигнатите процесуални въпроса за рамкирането на спора с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за обсъждане в цялост представените доказателства , както и по материално правният въпрос за действителността на извършеното прехвърляне между кооперацията и държавата, за валидността на придобиване на държавен имот от кооперацията по регулация .
Софийски градски съд е уважил предявеният от ТПК”Д” срещу Д. Щ. и Н. Щ. , като наследници на починалия на 7.03.2009 г. Неделчо Л. Щ. , М. Л. Г., Б. В. Романска, Е. Б. Ш. , Е. Л. А., Л. Н. А. и Н. И. А. ревандикационен иск за част от за УПИ * от кв.10а по плана на НПЗ”Х” с площ от 1 667 кв.м., колорирана в жълто и ограничена с буквите А Б В Г Л К И З А по скица № 3 от заключението на вещото лице от 13.04.1998 г. считайки , че кооперацията е установила правото си на собственост , а ответниците го владеят без правно основание.
По делото не е било спорно, че този имот е собственост на И. Н. З. , поч. на 9.01.1967 г. /у-ние за наследници № от 7.10.1993 г./с н.а. № 1* т.16, н.д. № 3* от 1934 г.; н.а.- № 1* т.02, н.д. № 255 от 41 г. , н.а. № 90, т.03, н.д. № 450 от 1941 г. и н.а. № 57, т.23, рег. № 4* н.д. № 4* от 1941 г. и е бил одържавен по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия /акт за държавна собственост № от 52 г./. Имота е бил деактуван по реда на чл.2 ЗВСВОНИ и чл.88 по НДИ със Заповед № Р* от 16.07.1993 г. и предаден на наследниците на З. , който осъществяват фактическата власт върху имота. Твърдението в исковата молба на ищеца ТПК”Д” е, че имота е тяхна собственост, получен по правоприемство от ТПК”Р” и като кооперативна собственост не е попадал под режима на чл.1 от ЗВСВОНИ, поради което не е възстановен в имуществената сфера на ответниците, продължава да е тяхна собственост и те го държат без правно основание. Софийски градски съд е намерил иска за основателен , споделяйки твърденията на ищцовата кооперация, че е запазила собствеността. Приел е ,че имота се намира в патримониума на ТПК”Д”, която го е получила при сливането с на ТПК” Р. ”по обединителен договор от 22.12.1975 г. , одобрен от ЦКС с Протокол № 7/19-4 от 28.06.1976 г. като е извършена и съдебна регистрация и е бил предаден за ползване, а не в собственост на ПУ”Л”, като е запазил кооперативния характер на собствеността. Тези изводи са мотивирали съда да уважи исковете. Освен това като допълнителен аргумент е изложил съображения за възстановяването му пореда на § 1 от ПЗР на ЗК и ПМС № 192 от 1991 г.
Настоящия състав намира, че по поставените в изложението процесуални и материално правни въпроси съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на съдилищата. .
Основателно е искането по инвокираните доводи да се допусне касационното обжалване , а именно : рамкирането на спора с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за обсъждане в цялост представените доказателства , както и по материално правният въпрос за действителността на извършеното прехвърляне между кооперацията и държавата, за валидността на придобиване на държавен имот от кооперацията по регулация при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК . Това обосновава извода, че се налага допускане до касационна проверка на решението в цитираните хипотези .
Касаторите дължат държавна такса в размер на 300 лева, които следва да се внесат по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 5.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , 2”д” състав на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на Д. Щ. и Н. Щ. при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК .
УКАЗВА на Д. Щ. и Н. Щ. , че следва в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 /триста / лева и да представят съответния счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след внасянето на държавната такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: