1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№722
София, 07.10. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова.
като изслуша докладваното от съдията Петрова. т.д. № 1562 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] /н/ с предишно фирмено наименование [фирма] против Решение № 4 от 08.01.2015г. по в.т.д.№ 588/2014г. на Апелативен съд Варна, с което е обезсилено като недопустимо, на основание чл.270,ал.3, изр.първо ГПК, Решение № 21 от 30.06.2014г. по т.д.№ 86/2013г. на ОС Разград и производството по предявения от [фирма] /н/ срещу ТБ“Р. /България/ ЕАД иск по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване несъществуване на приети от синдика вземания на банката срещу длъжника за суми от 686 059.18лв. и 1 487 084.07лв. по два договора за банков кредит, сключени на 25.06.2008г. и анекси към тях, е прекратено.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че предявеният от длъжника отрицателен установителен иск е недопустим поради това, че вземанията на банката са установени със стабилизирани заповеди за незабавно изпълнение, издадени на основание чл.417, т.2 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: Влезлите в сила заповеди за изпълнение, формират ли сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.299,ал.1 ГПК; 2/ Вземанията установени с влезлите в сила заповеди за изпълнение /незабавно изпълнение/, явяват ли се неоспорими в производството по несъстоятелност, могат ли да бъдат оспорвани по реда на чл.690,ал.1 ТЗ; Допустим ли е /при наличието на всички други изискуеми от закона предпоставки/ отрицателен установителен иск по чл.694,ал.1 ТЗ за несъществуване на тази категория вземания при оспорване от длъжника на приетото от синдика вземане; 3/ Следва ли разпоредбата на чл.691 ТЗ да се тълкува разширително като за неоспорими се признаят и вземания, установени със съдебни и арбитражни решения, както и със заповеди за изпълнение, влезли в сила преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника.
С писмен отговор ответника по касация „Р. /България/“ЕАД, [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че съдилищата са сезирани с отрицателни установителни искове на длъжника по чл.694,ал.1 ГПК, за установяване на несъществуването на парични вземания, предявени от [фирма] в срока по чл.688,ал.1 ТЗ, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност на [фирма]-26.08.2013г. /постановено на тази дата решение по чл.630,ал.1 ТЗ/, при оставено без уважение от съда по несъстоятелността възражение на длъжника срещу приемането им. Отчела е, че оспорените от длъжника вземания произтичат от два броя договори за кредит от 25.06.2008г. и анекси към тях с кредитополучател [фирма] и длъжник [фирма] с предишно наименование [фирма] като солидарно задължено лице-съдлъжник по кредитния дълг. Отразено е, че оспорването е заявено на основание недействителност на поетото от длъжника задължение по договорите за кредит поради сключването им в условията на оказана му от кредитодателя заплаха и измама. Апелативният съд е обсъдил безспорния факт, че вземанията на кредитора са били заявени в развили се преди откриване на производството по несъстоятелност заповедни производства по ч.гр.д. № 2185/13 и 2177/2013г. на РС Русе, в които са издадени заповеди за изпълнение № 1241/12.04.2013г. и № 1215/10.04.2013г. и изпълнителни листове, визиращи длъжника като солидарно задължено лице; че при постъпило в срок възражение и от [фирма] кредиторът е завел искове по реда на чл.422 ГПК /т.д.№ 163/2913г. и т.д. № 182/2013г. на ОС Русе/ и че с изрични молби от 09.10.2013г. този длъжник е оттеглил възраженията си, което е довело до прекратяване на исковите производства по отношение на него. Въз основа на тези безспорни факти е обсъдено от правна страна, че предприетото от длъжника оттегляне на възражението по чл.414 ГПК, по силата на изричната разпоредба на чл.416 ГПК1 има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира /извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК/, и извън изрично уредените способи, длъжникът няма право на съдебна защита. Мотивирано е, че предявеното възражение на длъжника от 15.11.2013г. и последващо предявеният иск с правно основание чл.694 ТЗ целят отричането със сила на пресъдено нещо вземане, обективирано в стабилизирани заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК. Съобразено е, че оспорването на вземането по заповедите се основава на факти, които са били известни на ищеца-изначална недължимост с правоизключващ характер и които е могъл да посочи в срока за възражението по чл.414 ГПК /т.е. не са от категорията на предвидените в чл.424 и чл.439 ГПК-нямат качество на новонастъпили, новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства, които да обосноват приложението на извънредните способи на защита на длъжника/. Мотивирано е, че по отношение на производството по чл.694,ал.1 ТЗ, което е общо състезателно исково производство, важат общите изисквания за допустимост, включително и правилото за непререшаемост на спора за вземане, обективирано в стабилизирано изпълнително основание. Счетено е, че това вземане следва да се третира като неоспоримо от длъжника поради пропусната в заповедното производство специална защита, която заздравява актовете /заповедта за изпълнение и изпълнителният лист/ и е отречена възможността за оспорването им в исковото производство. Така е обосновано, че този принцип намира приложение и по отношение защитата на длъжник срещу установени със стабилизирани заповеди за изпълнение предявени в производството по несъстоятелност вземания на негови кредитори, от което е изведен крайният извод за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия и третия въпрос. Въззивната инстанция не се е позовавала на разпоредбата на чл.299,ал.1 ГПК, съответно на разпоредбата на чл.299,ал.2 ГПК, нито е коментирала допустимостта в производството по чл.694,ал.1 ГПК длъжникът да оспорва вземане на свой кредитор, установено с влязло в сила арбитражно решение между тях. Поради това поставените въпроси не са предмет на произнасяне и не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалването.
Релевантна за спора от гледна точка допустимостта на иска и относима към правните доводи на въззивната инстанция е последната част на втория въпрос, който съгласно признатото с ТР № 1/19.02.2010г. правомощие на касационната инстанция, следва да бъде уточнен в смисъл:
Съществува ли правната възможност да установи реда на чл.694,ал.1 ТЗ недължимост на вземане длъжник, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязла в сила по реда на чл.416, изр.първо ГПК заповед за изпълнение. Обжалването следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Държавната такса по т.18,ал.2 от Тарифата не следва да се внася предварително-чл.694,ал.2 ТЗ.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 4 от 08.01.2015г. по в.т.д.№ 588/2014г. на Апелативен съд Варна.
Делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.