ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723
София, 26. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1355 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 205/23.11.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 506/2016, с което е потвърдено решение № 806/03.06.2016 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2512/2015, с което са отхвърлени предявените искове за възнаграждение по договор за поръчка по чл. 286 ЗЗД със законните лихви на основание чл. 86 ЗЗД.
Недоволни от решението са жалбоподателите П. Т. Т. и Д. П. П., представлявана от адв. И. Г. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правомощията му при липса и/или неправилни указания на първоинстанционния съд за разпределението на доказателствената тежест и по материалноправните въпроси как се определя основанието за прекратяване на договор и кое отличава отказа от развалянето на договора, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата М. А. С. и А. П. С., представлявани от адв. К. А. от ПАК, я оспорват, като считат, че по делото е установено развалянето на договора от ответниците, а ищците не са представили никакви доказателства да са изпълнили нещо.
Ответникът по жалбата Л. А. И. и ***, Р. не вземат становище
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор, по силата на който ответниците са се задължили да окажат съдействие и набавят необходимите документи за предявяването на претенция за застрахователно или обезщетение от гаранционния фонд във връзка със смърт при ПТП в чужбина, да предявят претенцията и водят преговори, да сключат споразумение или водят граждански дела за присъждането му срещу възнаграждение в размер на общо 91.500 евро. Преди това ответниците са имали договор за същото с италиански адвокати, които са започнали процедурата пред Фонда, но отношенията им с ответниците не са прекратени надлежно. В изпълнение на договора ищците са придружили втория ответник до Италия за извършване на Д.-анализ за идентифициране на загиналата, след което със случая се заела посочената от тях адв. Споритело, която по възлагане от ответниците е провела преговорите при сключването на спогодбата с Фонда. Съгласно спогодбата ответниците са получили обезщетение, италианските адвокати са получили възнаграждение в размер на 5-10% от обезщетението, а възнаграждението на адв. Споритело е изплатено от Фонда. В последствие договорът с ищците е развален поради неговото неизпълнение (предприети са само действия по набавяне на част от документите), а не поради оттегляне на поръчката.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че липсата или даването на непълни или погрешни указания по разпределението на доказателствената тежест е съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинсатнционния съд, което въззивният може да установи само по оплакване във възивната жалба или отговора и, когато не следи служебно за интереса на никоя от страните, той не може да допусне нови доказателства във въззивното производство, освен по искане на страните, когато правнорелевантните факти са новонастъпили, когато те са новооткрити и страната не е могла да ги узнае, посочи и представи своевременно, както и когато те не са събрани в пръвоинстанционното производство поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд; както и че основанието за прекратяване на договор са фактите и обстоятелствата, посочени в изявлението като причина за прекратяването, а не тази част от изявлението, която съдържа правни квалификации, също и че отказът от договора е изявление, основаващо се на факти, които нямат отношение към изпълнението от насрещната страна, докато развалянето е изявление, основаващо се на факти на неизпълнение по причина, за която насрещната страна отговаря. Недаването на допълнителен срок за изпълнение и определянето на неподходящ срок за това са без значение, ако до изтичането на обективно достатъчен срок след изявлението изпълнение не е последвало.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 3.500 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/23.11.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 506/2016.
ОСЪЖДА П. Т. Т. и Д. П. П. да заплати на М. А. С. и А. П. С. от Б. сумата 3.500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.