РЕШЕНИЕ
N 723
София, 07.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3379/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 22.06.2005 г. по гр. д. № 2652/2004 г. Софийски районен съд, ІІ г. о., 40 с-в е осъдил П. Г. Д. и И. И. М. да предадат на О. А. А., А. О. А. и Е. О. А. владението на собствения им на основание наследствено правоприемство недвижим имот, съставляващ апартамент № 34, на 4 етаж в бл. 149 в ж. к. Гео М. , гр. С..
С решение от 25.06.2007 г. постановено по гр. д. № 3605/2005 г. Софийски градски съд, ІІ г. о., ІІ-б въззивен състав е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволни от решението са останали ответниците и в срока по чл. 2181 в, ал. 1 ГПК го обжалват с доводи за необоснованост на извода, че не са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение.
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния законоустановен срок, поради което са допустима. Разгледани по същество съобразно релевираните доводи са неоснователни.
От фактическа страна е установено, че имотът е бил придобит през 1968 г. от родителите на касаторката Г. и М. Д. . След смъртта им на основание наследствено правоприемство е станал съсобствен между наследниците им П. Г. Д. и М. Г. Д. След извършена съдебна делба с решение от 07.02.1990 г. по гр. д. № 658/88 г. на СРС имотът е бил поставен в дял на М. Г. Д. , като последната е следвало да заплати на сестра си за уравнение на дяловете сумата от 75000 лв.
През 1993 г. Марийка Д. е продала на Д. А. ? ид. ч. от апартамента срещу поето от последната задължение за издръжка и гледане. През 1994 г. между двете е сключен договор за доброволна делба, по силата на който имотът е бил възложен в дял на Д. А. , а М. Д. си е запазила правото на ползване на имота пожизнено. Димка А. е починала през 1994 г. и е оставила за наследници ищците –, съпруг и А. А. и Е. А. , синове.
През 1998 г. е починала М. Д. , правна последица от това събитие е прекратяване правото й на ползване върху имота.
През 1997 г. касаторката е поискала да се обезсили решението за възлагане на имота на основание чл. 288, ал. 7 ГПК отм. поради неплащане напълно на определената сумата за уравнение на дяловете. Била е платена сумата от 65 000 лв., а остатъкът не е бил изплатен. По искането е образувано гр. д. № 506/1997 г. по описа на СРС. По време висящността на процеса остатъкът от задължението е платен на 10.02.1997 г. По делото няма данни това производство да е приключило с влязло в сила решение.
Няма спор между страните, че в имота са живяла наред с М. Д. и касаторката П. Д. от 1983 г. , а синът й, касатора И. М. , от раждането му през 1990 г.
Ответниците по иска са направили възражение, че са придобили имота на основание давностно владение, тъй като не са престанали да упражняват фактическа власт върху него.
Въз основа на така приетите за установени правопораждащи факти съдът е направил извод, че ищците се легитимират като собственици на имота при права за О. А. 3/6 ид. ч. (1/2) на основание прекратена СИО и 1/6 ид. ч. по наследяване от Д. А. , а ищците А на по 1/6 ид. ч. на основание наследяване от Д. А. , както и че ответниците владеят имота без основание.
Обосновано на данните по делото е направен извод, че касаторката П. не е установила от кой момент е трансформирала упражняването на фактическа власт върху имота във владение за себе си. След влизане в сила на решението, с което съсобственият имот е бил възложен на сестра й М. Д. през 1994 г. е отпаднало основанието й да владее имота. Фактическа власт върху имота са упражнявали както собственицата М. така и касаторката. Касаторката е могла да установи владение върху целия имот едва след смъртта на сестра си настъпила през 1998 г. За периода след 20.06.1998 г. до предявяване на настоящия ревандикационен иск през 2004 г. не е изтекъл необходимият 10 годишен давностен срок.
Обосновано е намерено, че касаторката не е установила и да е налице субективния елемент на владението, т . е. да е владяла имота с намерението да го придобие.
Касаторът И. М. е могъл да осъществява такова владение едва след навършване на пълнолетие, което е настъпило на 21.09.2008 г., т. е. след предявяване на иска. Наред с това той е бил осиновен при условията на непълно осиновяване от М. Д. , с което между двамата са възникнали отношения като между родител и дете, а на основание чл. 115, б. “а” ЗЗД давност между родители и деца не тече, т. е. такава не е текла до настъпване смъртта на Д. през 1998 г.
Направените правни изводи за неоснователност на възражението за придобиване правото на собственост върху имота на основание давностно владение съответстват на фактите по делото. Правилно е приложен материалния закон, поради което не е налице поддържаното основание за отмяна на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС, ГК, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.06.2007 г. постановено п о гр. д. № 3605/2005 г. Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: