О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
С. 17.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1393 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя М., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 6784 от 17.08.2016г. по в.гр.д. № 15389 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-79-223 от 19.05.2014г. по гр.д. № 33736/2012г. на СРС в обжалваните му части, в които са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3 и чл.128 ал.2 КТ, като е отменено като незаконно дисциплинарното уволнение на М. Б., присъдено му е обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 1 092лв., ведно със законната лихва от 13.07.2012г. и му е присъдена сумата от 1 113.86лв., неизплатено трудово възнаграждение за периода 14.02.2011г.-26.03.2012г., ведно със законната лихва от 13.07.2012г. като до пълния им размер исковете по чл.225 ал.1 и чл.128 ал.2 КТ са отхвърлени като неоснователни и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение касаторът поставя следните четири въпроса: 1. „Ако работникът е бил уведомен надлежно относно причините за прекратяване на трудовия договор с писмен документ преди връчване на заповедта за уволнение / напр. с искането за даване на обяснения по чл.193 КТ/, следва ли да се приеме, че е спазена процедурата и че издадената заповед е мотивирана?”, 2. „Задължително ли е заповедта за уволнение да препраща изрично към друг акт или документ, или е достатъчно работникът да е получил преди уволнението този документ, описващ нарушението и кога е извършено, и да му е известно за конкретно по вид и време нарушение на трудовата дисциплина му се налага дисциплинарното наказание, за което са му поискани обяснения по дисциплинарната процедура?”, 3. „Н. на точни дати/срок на извършване на нарушението, съществен порок ли е, когато е налице специфика и характер на извършената работа от ответника?” и 4. „Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника по връченото му обявление, установяват ли, че същият е наясно с причините за уволнението му, когато нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин?”
Счита, че така поставените въпроси са разрешени от възззивният съд в противоречие с постановени по чл.290 ГПК решения № 122 от 27.05.2013г. по гр.д.№ 975/2012г. на ІІІ г.о., № 213 по гр.д.№ 7372/2014г. на ІІІ г.о., № 171 от 23.02.2010г. по гр.д.№ 68/2009г. на ІІІ г.о., № 66 от 25.03.2016г. по гр.д.№ 3298/2015г. на ІV г.о., № 388 от 4.10.2012г. по гр.д. № 205/2012г. на ІV г.о., № 385 от 12.10.2012г. по гр.д. № 531/2012г. на ІV г.о.,№ 266 от 26.09.2011г. по гр.д. № 311/2011г. на ІІІ г.о., № 642 от 12.10.2012г. по гр.д. № 1208/2009г. на ІV г.о., № 277 от 9.10.2012г. по гр.д. № 1579/2011г. на ІІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна М. Б., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позовава на решение № 372 от 17.03.2014г. по гр.д.№ 3731/2013г. на ІV г.о. Претендира направените по делото разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива.
В. съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, като е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, заемал длъжността „Търговски посредник”, извършено със заповед № РД 59 от 30.03.2012г., на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, във вр.с чл.190 ал.1 т.1,2,3,4 и 7 КТ,връчена на 18.05.2012г. Съдът е приел последната за неотговаряща на изискванията на чл.194 и чл.195 КТ поради липса на конкретно описание на извършеното нарушение /посочено е „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, без те да са конкретно посочени/ и отделно не е посочено в какво се състоят системните нарушения на трудовата дисциплина и в какво се изразява злоупотребата с доверието на работодателя. Относно възражението по чл.193 КТ, съдът е приел, че няма нарушение в установената процедура.
Работодателят, в качеството си на касатор поставя горепосочените въпроси, във връзка с посоченото от него основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, във връзка със следните установени по делото факти: От 5.03.2012г. до 23.03.2012г. ищецът е бил в командировка из страната, с възложена му задача: „маркетингово проучване и продажби на стоки К.”. На 23.03.2012г. е подал молба за „освобождаване от заеманата длъжност, считано от 26.03.2012г.”, която е резолирана на 30.03.2012г. от работодателя с : „Отказвам. Поради неявяване на работа в течение на два дни, неизпълнение на възложената работа, системно нарушение на трудовата дисциплина, лицето да бъде уволнено. Да се изискат писмени обяснения.”
Независимо, че в заповедта за уволнение не е конкретизирани двата последователни работни дни на неявяване на работа, на 9.05.2012г. ищецът е получил уведомление, в което е посочено, че в срок до 10.05.2012г., 14ч., следва да се яви в седалището на фирма [фирма] за да даде писмени обяснения във връзка със следното: 1.„Осъществяваната дейност като търговски посредник за периода 1.03. до 23.03.2012г.”, 2.”Причините за неявяването на работа повече от два дни, считано от 23.03.до настоящия момент – повече от 45 дни” и 3.„Причините за нанесените щети на предоставения служебен автомобил „Д.” с рег.№ СА 1466”. В отговор, ищецът е представил следните обяснения: „по т.1 – Не съм заемал такава длъжност, по т.2 – Неявяването ми на работа за посочения период е по ваша вина.Имам молба при вас и по т.3 – Не са ми известни такива щети”.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по първия и последния от поставените от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, защото същите, доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и тъй като са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Съгласно решение по гр.д.№ № 122 от 27.05.2013г. по гр.д.№ 975/2012г. на ІІІ г.о., постановено по въпрос „Допустимо ли е част от реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл.195 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника по чл.193 КТ, за да се приеме, че заповедта е мотивирана” е прието, че „Задължението по чл.195 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискванията на чл.189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и с оглед възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство”. Затова се приема, че дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ на работодателя, доведен до знанието на работника. Сходно разрешение е дадено и в решение № 213 по гр.д.№ 7372/2014г. на ІІІ г.о., където е прието, че „Изискванията на чл.195 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебният контрол за законност на наложеното наказание”. Съгласно решение № 66 от 25.03.2016г. по гр.д.№ 3298/2015г. на ІV г.о. – „нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Съгласно цитираното решение № 388 от 4.10.2012г. по гр.д. № 205/2012г. на ІV г.о. „Правилото на чл.195 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работодател и работник е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание”. „Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, дадените от работника отговори по чл.193 КТ и доказателствата по спора”.
С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на два от поставените от касатора въпроси е безпредметно обсъждането на останалите.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6784 от 17.08.2016г. по в.гр.д. № 15389 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 160 лева /сто и шейсет лева / и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.