О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2497 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Даф-Транс” ЕООД гр. Пещера, представлявано от управителя Д., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 83 от 18.03.2019г. по в.гр.д. № 122 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 950 от 20.12.2018г. по гр.д.№ 998/2018г. на Районен съд Пещера като „Даф-Транс” ЕООД е осъдено, на основание чл.200 ТК, да заплати на Г. П. П. сумата от 11 768.50лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие претърпяна на 6.02.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 6.02.2017г., отхвърлен е иска в останалата му част и са присъдени разноски.
Въззивният съд е приел за основателен /до посочения размер/ предявения иск по чл.200 КТ, като е съобразил, че с разпореждане № 21 от 30.03.2017г.на ТП на НО Пазарджик злополуката е призната за трудова, по смисъла на чл.55 ал.1 КСО и отчел вида, степента и характера на получените от ищеца увреждания на гръбначния стълб, главата, кръста и крайниците, претърпените болки и страдания във връзка с извършената операция, при която е осъществена декомпресия на гръбначен мозъчен канал и структури, екстерпанация на фрагменти и метална остеосинтеза „Страйкър” с четири винта и две пръчки, продължителният период на домашно лечение и рехабилитация, силните болки, които е изпитвал непосредствено след злополуката, настъпила в [населено място], включително и по време на транспортирането му до България, преживените страдания във връзка с контузията на главата, довела до разстройство на здравето за период от 10-15дни и пред вид причиненото трайно затруднение на движенията на снагата за период от четири месеца, заключението на експертите, според които – в случая пълно функционално възстановяване не е възможно, а само задоволително и то при благоприятно развитие на оздравителния процес. Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението по чл.201 ал.1 КТ, приемайки че действията на пострадалия не са извършени при груба небрежност. Този извод е мотивирал с: 1.Протокол № 3 от 28.03.2017г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, където нарочната комисия е приела в т.ІХ, че пострадалият не е допуснал нарушения и в т.ІV, че по длъжностна характеристика е имал задължение да извършва товаро-разтоварна дейност, свързана с преките му ангажименти, при спазване изискванията за безопасност на труда, 2. Със другите задължения, посочени в длъжностната характеристика на ищеца и по-специално т.13 – „основно трудово задължение на работника е да проявява разумна и конструктивна инициатива при изпълнение на служебните си задължения, т.19 – следва да съгласува товар-разтоварната дейност с клиента, т.25 – задълженията при превоз в страни от ЕО е длъжен да следи при разтоварването и товаренето на стоката /включително за допуснати повреди и липси в процеса на разтоварване, като носи лична отговорност за същите/, т.37 . задължение да следи за целостта на товара от деня на натоварване до момента на разтоварване, т.40 – носи отговорност за поверения му товар. 3. С §11 т.11 от Инструкция за безопасност на шофьори при работа с автомобилите, където е посочено, че шофьорите трябва по време на товаро-разтоварни работи да наблюдават за правилното товарене и разтоварване на товара и за неговото укрепване. В т.13 е посочено, че разтоварването следва да се започне от задната част, за да се избегне разместването/обръщането на товара. Въз основа на цитираните разпоредби, въззивният съд е приел, че ищецът, който е работил по трудово правоотношение при ответника като шофьор, при пристигане на мястото за разтоварване, като се е качил в ремаркето и е започнал да издърпва металните и пластмасови кошове, за да може мотокарът, който ги разтоварва да ги достигне, което е довело до неговото падане от 80см.височина и увреждане, не е проявил груба небрежност, т.е. не е извършил работа при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за безопасност.
В представеното изложение, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички релевантни факти, обстоятелства, доказателствени искания и доводи на страните, в тяхната взаимовръзка или е достатъчно да се позове общо на чл.52 ЗЗД за да присъди обезщетение за неимуществени вреди? 2. Налице ли е груба небрежност, по смисъла на чл.201 ал.1 КТ, когато ищецът в качеството си на шофьор, при и по повод на работата си и в интерес на предприятието, но без да е задължен по длъжностна характеристика, без извършен инструктаж за безопасна работа при товаро- разтоварна дейност и без знанието на работодателя, се е самонаранил да извършва такава дейност, при което е пострадал? 3. Справедливо ли е, по смисъла на чл.52 ЗЗД да се присъди обезщетение от 15 000лв. по чл.200 КТ за получени телестни увреждания на гръбначния стълб, главата, кръста и крайниците, без инвалидизация и продължаване на работа в същото предприятие, на същата длъжност, като без извършен инструктаж за безопасна работа при товаро- разтоварна дейност и без знанието на работодателя, се е самонатоварил да извършва такава дейност? Отделно, касаторът се позова и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Претендира разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от насрещната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Развива подробни доводи по съществото на спора. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв., реалното извършване на които установява с представен договор и пълномощно от 21.03.2019г., в който сумата е посочена като заплатена в пълен размер.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не следва да се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси, поради липса на посочените специалните основания, а частично и на общото за допустимост. Постановеният въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика, по следните съображения:
Безспорно е, с оглед нормата на чл.235 ГПК е, че въззивният съд е длъжен да обсъди и да се произнесе по всички релевантни факти, обстоятелства, доказателствени искания и доводи на страните, в тяхната взаимовръзка и това, в случая е направено. Видно от гореописаните мотиви, съдът подробно е обосновал доводите си, след обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства, включително и произнасяйки се по направените възражения и наведени от страните доводи. Поставяйки първият си въпрос, касаторът оспорва по същество правните изводи на съда, считайки че те са изведени след превратно тълкуване на задълженията по длъжностната характеристика на пострадалия. Доколкото, във фазата по допустимост, съдът не се произнася по правилността на постановения акт, развитите доводи, касаещи съществото на спора, не могат да бъдат обсъждани.
Вторият поставен от касатора въпрос, касаещ наличието на груба небрежност, по смисъла на чл.201 ал.1 КТ, също е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която грубата небрежност е „тежко нарушение на дължимата грижа, при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне.”За да е налице съпричиняване, работникът следва да извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата /вж. решения №62 от 24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/14г. на ІVг.о., № 79 от 27.02.2012г. по в.г.д.№ 673/2011г. на ІV г.о. на ВКС/. Затова отговорът на поставения въпрос /който е конкретен, фактически, а не правен/, дали ищецът е действал при груба небрежност, в качеството си на шофьор, когато при и по повод на работата си и в интерес на предприятието, но без да е задължен по длъжностна характеристика, без извършен инструктаж за безопасна работа при товаро- разтоварна дейност и без знанието на работодателя, се е самонаранил, доколкото изисква преценка на установените по делото факти и обстоятелства, не отговаря и на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Тези мотиви – че не може да е годно общо основание за допустимост въпрос, който е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, важат и за третия поставен от касатора въпрос, който по начинът по който е поставен /дали е справедливо обезщетение от 15 000лв. при причинените на ищеца увреждания, след като той продължава да работи/, също е конкретен, фактически, а не правен. Принципният въпрос, касаещ начина на определяне на размера на дължимото обезщетение и по-специално относно съобразяването на вида и тежестта на причиненото увреждане, е многократно изясняван в съдебната практика. Въззивният съд е съобразил всички обективно установени обстоятелства, включително характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, прогноза и всички конкретни отражения, които те са имали върху личността на пострадалия, въз основа на което е определил размера на дължимото обезщетение, от което е приспаднал получените суми. Съгласно ППВС №4/1968г., справедливостта като критерии за определяне на паричният еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл, след като съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички реално установени факти и обстоятелства, въз основа на които е извел правните си изводи, изискванията на чл.52 ЗЗД са изпълнени.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 18.03.2019г. по в.гр.д. № 122 по описа за 2019г. на Окръжен съд Пазарджик
ОСЪЖДА„Даф-Транс” ЕООД гр. Пещера, представлявано от управителя Д., ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на Г. П. П. от [населено място], [улица], ет.6, ап.28 сумата от 1 100лв. /хиляда и сто лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.