О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 02.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1464 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. И. против решение № 12 от 9.1.2018 г., постановено по в. гр. д. № 798 по описа за 2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 284 от 11.08.2017 г. по гр. д. № 1375 по описа за 2016 г. на Горнооряховския районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.211 във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ за осъждане на касатора да заплати сумата 9 302,17 лв., представляваща липса в пълния и размер, като е постановено друго решение, с което искът е уважен.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1. При наличието на кражба от трето лице достатъчно ли е да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника при предявен срещу него иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ?
2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка?
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец Д. Н. П., действащ под фирма [фирма], не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Едноличният търговец Д. П. е предявил срещу касатора иск за заплащане на липси в размер на 9 302,17 лв., който е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, тъй като тези липси са причинени от извършена от трети лица кражба. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска, въззивният съд е изложил общи теоретични съображения за естеството на липсата, за отговорността на отчетника и за доказателствената тежест на страните. В мотивите изобщо не е разгледано конкретното възражение на ответника, че липсите се дължат на кражба. Въззивният съд не е посочил дали приема за установено, че е имало такава кражба и съответно какви са нейните правни последици за предявения иск. Липсата на мотиви по основното възражение на ответника противоречи на утвърдената практика на ВКС по втория въпрос на касатора, съдържаща се в решения № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О, № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О, № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О. на ВКС и много други.
Като е игнорирал възражението на ответника, въззивният съд всъщност се е произнесъл по първия въпрос на касатора в противоречие с решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 97082015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и т.5 на ППВС № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставените от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението. От съдържанието на решението не се установява съдът да е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на фактическите и правни изводи, нито да е приложил правна норма противно на нейния смисъл или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 9.1.2018 г., постановено по в. гр. д. № 798 по описа за 2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 186,04 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: