О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София 28.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2946/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение №37 от 13.03.2014 г. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.12.2013 г. по гр. дело №1780/2013 г. на Варненския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на М. Н. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумите 2 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди заедно с мораторни лихви върху тях съответно 406.66 лв. и 945.72 лв. Въззивният съд е приел, че с обвинителен акт по преписка вх.№ 1063/03 г. на О. В. по отношение на ищеца са били повдигнати и поддържани обвинения в извършване на престъпления по чл.202, ал.2,т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1 НК. С присъда по НОХД № 793/07 г. на В. ищецът е бил признат за виновен по първото обвинение и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца и признат за невинен по второто обвинение. След отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, с присъда по НОХД № 1822/10 г. на В., влязла в сила на 29.10.2010 г., ищецът е бил оправдан и по първото обвинение. Ищецът е бил публична личност – заемал е отговорни постове като командир на поделение, служител на община-В., главен административен офицер и секретар на община-В.. Образуваните срещу него дела са променили коренно живота му, чувствал се унизен и злепоставен. Б. освободен като управител на [фирма] поради законова забрана да изпълнява тази длъжност. Необходимостта да обяснява причините за това пред близки и приятели допълнително засилили болката и унижението му. Преди предявяване на обвиненията здравословното състояние на ищеца било добро, спортувал редовно; след това получил хипертония и проблеми със сърцето; от сърдечен и отворен човек станал раздразнителен, затворен и нервен.Според приетата по делото психиатрична експертиза водените срещу ищеца наказателни дела са довели до отключване на физическо разстройство – артериална хипертония и до психическо разстройство – депресивно разстройство. В резултат от това той се чувствал обезкуражен, неспособен да се справя с живота; накърнени са били чувството му за собствено достойнство и потребност от уважение под формата на обществено положение. След като ищецът е оправдан, то обвиненията са незаконни. С оглед характера на претърпените неимуществени вреди, времетраенето на наказателния процес и останалите посочени по-горе обстоятелства искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан за сумата 25 100 лв.
Ответникът по касационната жалба М. Н. К., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за заплащане на 2 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди заедно с мораторна лихва 406.66 лв. следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях включително и наличието на две оправдателни присъди за две престъпления, постановени в едно наказателно производство по различно време, относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, както и дали П. на РБ трябва да се счита изцяло отговорна за незаконното наказателно преследване, продължило в неразумен срок само в съдебната фаза. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Посочено е ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №37 от 13.03.2014 год. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 13.12.2013 г. по гр. дело №1780/2013 г. на Варненския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на М. Н. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди заедно с мораторна лихва върху нея 945.72 лв. По последния повдигнат въпрос въззивният съд въобще не се е произнесъл, защото П. на Р. Б. го поставя за пръв път в касационното производство. Останалите въпроси обаче обуславят крайното решение и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. на Р. Б. срещу решение №37 от 13.03.2014 г. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 13.12.2013 г. по гр. дело №1780/2013 г. на Варненския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на М. Н. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 2 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди заедно с мораторна лихва върху нея 406.66 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №37 от 13.03.2014 г. по гр. дело №67/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 13.12.2013 г. по гр. дело №1780/2013 г. на Варненския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на М. Н. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди заедно с мораторна лихва върху нея 945.72 лв.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението в частта за оставяне без разглеждане жалбата на П. на Р. Б. може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.