Решение №725 от 8.10.2009 по гр. дело №1371/1371 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

  Р Е Ш Е Н И Е
 
         N 725
 
                       София ,08.10.2009  година
 
                                    В ИМЕТО НА  НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на  двадесет и девети септември ,  две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:           Костадинка Арсова
                                    Бонка Дечева
 
 
 
При участието на секретаря Даниела Никова    като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова   гр.д. N 1371 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
 
 
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
Ф. М. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 412 от 4.12.2007 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Смолянския окръжен съд , както в частта, с която е потвърдено решение № 284 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 220 от 2005 г. на Девинския районен съд. Прави оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила, водещи до неговата недопустимост , както и че е материално неправилно и необосновано. Прави се искане за отмяната му и отхвърляне на иска присъждане на разноските за всички инстанции.
Ответника Д. г. с. , гр. “. не е взело становище по жалбата.
Контролиращата страна Д. а. по г. към Министерския съвет не е взела становище по жалбата.
Контролиращата страна М. на регионално р. и благоустройство също не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея , в законовия тридесет дневен срок , който е започнал да тече на 23.01.2008 г. и е изтекъл на 23.02.2008 г., а жалбата е подадена на 25.01.2008 г.с вх. № 378 от същата дата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Решението на Смолянския окръжен съд е допустимо , тъй като липсва отрицателната процесуална предпоставка на чл.224 ГПК/отм./. Между същите страни и на същото основание не е било водено дело с предмет ревандикация на посочената гора, поради което липсва и сила на пресъдено нещо по повдигнатото спорно материално право.
Смолянския окръжен съд е оставил в сила решението на Девинския районен съд, с което е уважен предявеният от Д. г. с. , гр. “.иск за ревандикация на държавна гора , съставляваща имот № 1* с площ от 16 дка , представляващ иглолистна гора , която се намира в местността “Т“, землището на гр. Д. защото е намерил, че държавата а не ответника касатор е неин собственик. За да достигне до този извод е осъществил косвен съдебен контрол върху индивидуалният административен акт № 184 от 10.05.2001 г. на ПК, гр. “., издаден на основание протоколно решение № Д* от 30.08.2000 г. на Областната комисия по чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ. Извода за неправилност на решението е основан на цялостен анализ на състоянието на горските масиви в Доспатското землище и обстоятелството , че на негова територия не са били регистрирани частни горовладелци. Нещо повече установено е че към 1896 г. спорния терен е бил част от “мирийска гора”, т.е. държавна гора. Самият ищец посочва, че не е притежавал гора в м. “Т”, а че е претендирал земеделска земя в м.”К” от 1 дка и в м.”К“ от 15 дка. От представеният картен материал се установява, че възстановената гора е иглолистна и е над сто годишна. Възстановената земя се намира в м. “Т“ и попада в яйлък “К” , за който е съставен Протокол № 28 от 1922 г. ,утвърден с ПМС № 13 от 1923 година. , обн. в ДВ бр.34 от 1923 г. Спорната земя попада в стопанския план на държавните гори “Д” от 1932 г. и е предоставена за ползване като яйлък ,т.е. летно пасище. За създадената горовладелска ТПК “Д” изрично е записано, че ще експлоатира държавни гори. Айлъшката земя е държавна по смисъла на чл.2 и чл.3 от Закона за г. от 1923 г. и представлява лятно пасище. Държавата след 1923 г. е притежавала и правото на ползване на пасището, което е отдавала под наем на кооперативни организации. По делото е установено по категоричен начин, че спорната земя е държавна собственост , която съгласно чл.14, ал.4 ЗВСГГФ не може да послужи при възстановяването на правото на собственост на лицата, които са заявили искане за възстановяване при условията на ал. 1 от посочения текст , тъй като не се намира в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, определени с Постановление на М. на земеделието и продоволствието по чл. 20 от Закона за г. ДВ, бр. 124 от 1925 г. или други налични документи и/или картен материал. В този смилъ изразените съображения от Смолянския окръжен съд изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС и постановеното решение като правилно следва да се остави в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ в сила решение № 412 от 4.12.2007 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Смолянския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top