Р Е Ш Е Н И Е
№ 725
гр.София 09.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1309 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на С. И. К. и Г. А. К. против решение № 757 от 20.12.07г.по гр.дело № 478/07г.на Плевенския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 111 от 4.12.05г.по гр.дело № 142/04г.на Районен съд- Л. С него е отхвърлен предявения от касаторите против О. Л. установителен иск за признаване за установено,че са собственици на 45 кв.м.откъм улицата,представляваща граница на УПИ ХХІІ- 254 кв.67 по плана на с. А.,община Л.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и искът-уважен.
Ответникът по касационната жалба О. Л. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че ищците С се легитимират като собственици по силата на нот.акт № 196/2002г.на дворно място от 665 кв.м.,ведно с построените в него сгради,което съгласно плана на с. А. е с № Х* От назначената техническа експертиза било установено,че праводателите на ищците като наследници на Т. Т. А. са придобили в границите на п. ХХІ кв.67 по плана от 1922г.придаваемо място от 180 кв.м.съгласно частичното изменение на ЗРП,одобрено със заповед № 2618/16.10.1967г. на ОНС П. Според действащия план за регулация на с. А. от 1991г.придаваемото място от 180 кв.м.е върнато отново в обхвата на улицата,други 65 кв.м.са включени в съседния УПИ -253,а за компенсиране собствениците на УПИ ХХІІ-254 са получили в северната част други 380 кв.м. и имотът е с площ от 665 кв.м. При тези данни по делото въззивният съд е приел от правна страна,че ищците не са доказали активната си легитимация на собственици върху спорните 45 кв.м.,поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./. Правилно съдът е квалифицирал спорното материално право. Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения положителен установителен иск за собственост е в съответствие със закона и доказателствата по делотостановено е по несъмнен начин,че касаторите се легитимират като собственици на УПИ ХХІІ -254 от 665 кв.м.,което са закупили с нот.акт №196/2002г. Същите не са доказали правото си на собственост върху спорните 45 кв.м.,които по силата на действащия регулационен план на с. А. от 1991г.са в обхвата на улицата. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба,че съдът не е следвало да възприеме заключението на вещото лице. Преценката на заключението на вещото лице е въпрос на вътрешното убеждение на съда,което не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 757 от 20.12.07г.,постановено по гр.дело № 478/07г.на Плевенския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.