Р Е Ш Е Н И Е
N 726
София ,16.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1414 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.281 ,ал.1, б.”в” ГПК/отм./ .
Д. П. К. е подал касационна жалба срещу решение № 229 от 12.02.2008 г. по гр.д. № 2 от 2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 204 от 16.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Пловдивския районен съд,16 състав и са отхвърлени предявените от касатора срещу “Л”Е. в обективно съединение при условията на евентуалност посесорни искове по чл.75 и чл.76 от Закона за собствеността за възстановяване на нарушено владение или връщане на държането на жилищна сграда с площ от 118 кв.м. , заемаща цялата северна част и част от източната част на УПИ ХVІ-1800 от кв.109 по регулационният план на гр. П., кв. Македония , ул. В. № 5, ведно с дворното място върху което е изградена.
Ответника Е. “Л” е представил възражение по жалбата в което се спира на качеството на ищеца като държател предвид проведеният търг по публичната продан на имота при който недвижимата вещ е била възложена на търговското дружество.
Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу решение , което е неблагоприятно за него, в предвиденият тридесет дневен срок , който е започнал да тече на 4.03.2008 г. и изтекъл на 4.04.2008 г. и касационната жалба е подадена на 19.02.2008 г. с вх. № 4* в рамките на срока.
Пловдивския окръжен съд е споделил изводите на първостепенният съд и е намерил, че предявените в обективно съединение и при условията на евентуалност искове от Д. П. К. по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС против Е. “Л” относно УПИ ІХ-1800, кв.109 , по плана на гр. П., кв. “М”,ул. Васил И. № 5 ведно с масивната жилищна сграда, изградена в североизточната част на имота иск, със застроена площ от 118 кв.м. са неоснователни.
Формирането на този извод е станало след отчитането на факта , че имота е бил придобит от ищеца по силата на наследствено правоотношение, както и че съсобствеността е била прекратена с делба с която е предвидено ,че ще бъде изнесен на публична продан.
По повод проданта двама от съделителите Д. П. К. и Г. А. Г. са сключили споразумение с дата 19.04.2004 г. , с което са се договорили , че след осъществяване на проданта и закупуването на имота от Г. А. Г. , собствеността му ще бъде прехвърлена на Д. П. К.. С постановление за възлагане от 19.02.2004 г. по изп.д. № 145 от 2002 г. имота е бил възложен на Г. А. Г. Въпреки договореното и изпратената нотариална покана Г. А. Г. не изпълнил уговорката и е прехвърлил имота на родителите на съпругата си с н.-а. № 1* т.2, рег. № 1* н.д. № 328 от 2006 г. Къщата и мястото впоследствие са продадени на търговското дружество с н.а. № 12, т.2, рег. № 1* н.д. № 211 от 2007 г. В мотивите към касираният съдебен акт много подробно са обсъдени договорните отношения между Д. П. К. и Г. А. Г. , включително и тези свързани със липсата на постигнато съгласие по паричните въпроси след възлагането на имота на Г. , обективирано с констативен протокол № 9 , т.01, рег. № 753 от 16.02.2004 г.
По молба на Е. “Л” е била издадена заповед от 25.04.2007 г. по ч. гр.д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския РС, 1 г.с. срещу Д. П. К. за предаване на владението. Заповедта е била изпълнена на 14.05.2007 г. със съдействие на полицията. В последствие Пловдивския окръжен съд е отменил заповедта , посочвайки ,че собственикът следва да проведе ревандикационен иск , тъй като не са налице условията по чл.126ж ГПК за издаване на заповедта. Между страните в настоящето производство преди отмяната на заповедта са били сключени две споразумения от 10.05.2007 г. и от 14.05.2007 г. с които Д. П. К. и съпругата му Й. А. К. са се задължили доброволно и впоследствие освободили имота и осигурили достъп на дружеството до него. Търговското дружество след 14.05.2007 г. е осъществило разрушаване на жилищната сграда.. При тези фактически данни Пловдивския окръжен съд е счел , че касатора не е владелец на имота , а негов държател.
Съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК /отм./ , в производството по чл. 75 от ЗС и чл.76 ЗС ищецът следва да установи факта на осъществяване на владението и факта на нарушението. При иска по чл.76 ЗС е длъжен да установи и обстоятелство отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен начин. Другите права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство, в който смисъл е и решение № 3941 от 1982 г. на ВС, I г. о.
При установяване на владението е необходимо да се докаже че фактическото състояние е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска. Правилно е зачетено, че този срок започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът е преклузивен. С изтичането му отпада притежанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването му.
За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент, защото с чл. 83 ЗС е въведена презумпцията, че който е владял в различни времена, е владял и в промеждутъка между тях.
Разгледани в посочената светлина предявените искове са допустими , но неоснователени. Владелческите искове по чл. 75 или чл. 76 от ЗС се предявяват в шестмесечен срок, който в случая е спазен защото предаването на фактическата власт е било осъществено на 14.05.2007 г., а исковете са предавени на 27.04.2007 г. В този смисъл и постановеното решение е допустимо.
Касираният съдебен акт е и правилен.
И при двата иска се касае до еднократно действие – отнемане, с което е нарушено владението или е отнета фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечния преклузивен срок, в който владението може да бъде защитено с предявяване на исковете по чл.75 и чл. 76 от ЗС . В конкретиката обосновано е посочено, че предаването на фактическата власт върху имота е извършено доброволно от страна на касатора . Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или ч. другиго като своя. Затова под „нарушение“ по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира – всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата воля, докато в случая е извършено доброволно предаване на фактическата власт върху вещта. Искът по чл. 75 от ЗС – защитава самото владение като фактическо състояние, в случая исковете са били отхвърлени защото не е извършено нарушение в първия случай и във втория защото отстраняването от имота не е станало нито по скрит, нито по насилствен начин.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 229 от 12.02.2008 г. по гр.д. № 2 от 2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: