3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
гр. София, 18.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2947 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Й. и Й. Н. Й. против решение № 118/18.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1182/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане /алеаторен договор/. Съдът е приел за установено,че до 26.03.2015 година ответниците, сами и чрез трето лице, добросъвестно и в пълен обем са изпълнявали задълженията си по сключения на 15.11.2012 година договор. Съдът е приел за безспорно и установено от доказателствата по делото, че считано от 26.03.2015 година, жалбоподателят неоправдано е отказал да приеме предлаганите му грижи и издръжка, отношенията между страните са се влошили, като ответниците, са преустановили дължимите от тях по договора издръжка и грижи. Съдът е приел, че изпадането на прехвърлителя в забава при условията на чл.95 ЗЗД обаче не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари на основание чл.97,ал.1 ЗЗД , без да чака решение на съда за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация, при което длъжникът трябва да извърши трансформацията сам и веднага, след като забавата на кредитора стане факт. Съдът е приел, че ответниците са извършили трансформация на дължимата от тях издръжка едва на 13.11.2015 година, т.е. осем месеца след като последният е изпаднал в забава, на която дата са му превели/заплатили/ сумата 100 лева, като на 19.11.2015 година, 16.12.2015 година и 19.02.2016 година са му превели по още 100 лева. Прието е, че по делото липсват доказателства, че тази сума е достатъчна за необходимата месечна издръжка, както и че въззиваемите са трасформирали задължението си за такава осем месеца след като последният е изпаднал в забава, през което време те не са му давали каквато и да било издръжка – нито натурална, нито парична. Въз основа на това обстоятелство съдът е приел, че ответниците не са изпълнявали в неговата пълнота задължението си да дават издръжка на Т. Я., при което това задължение е неделимо. Доколкото искът е предявен на 04.12.2014 г., а съдът е приел, че ответниците са изпълнявали договора до 26.03.2015 г., съдът се е позовал на разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК, за да обоснове обсъждането на доказателства за факти след предявяването на иска.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, освен оплакванията по съществото на спора, които не следва да се обсъждат в настоящото производство по чл.288 ГПК, се съдържа процесуалноправен въпрос, касаещ възможността съдът да обоснове решението си на липса на доказателства за факти, настъпили след предявяването на иска, при липса на указания в тази насока, касаещи доказателствената тежест от доказването на тези факти. В тази насока въпросът е относим, доколкото е обосновал изводите на решаващия съд, като касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 143,42 лева за разглеждането на касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118/18.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1182/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на И. С. Й. и Й. Н. Й. да внесат по сметката на ВКС сумата 143,42 лева държавна такса за разглеждането на касационната жалба, като в едноседмичен срок представят доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.