О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
София, 24.09.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1903 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. Т. чрез адвокат С. К. И. – особен представител, срещу решение № 278/ 11.01.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГК, ІІ „в” състав по гр.д. № 11727/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – З. [фирма] /правоприемник на ЗК [фирма]/ оспорва същата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от ЗК [фирма] с правоприемник към настоящия момент З. [фирма] срещу М. М. Т. за сумата 15688.17 лв. на основание чл.213 ал.1 изр.1-во КЗ – застрахователно обезщетение, платено от ищеца по негова щета и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 3163.05 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница за посочен период от време. СРС е отхвърлил изцяло така предявените искове, а СГС е отменил решението му досежно претендираната главница и е постановил решение, уважаващо иска по чл.213 ал.1 изр.1-во КЗ със законните последици. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено. При условията на чл.247 и чл.248 ГПК в решението на СГС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, решението е изменено в частта за разноските /с решение от 23.04.2014 г./. СГС е приел при безспорно установени факти между страните, че на 22.10.2007 г. е настъпило ПТП по вина на ответника М. М. Т. като водач на лек автомобил /собственост на трето лице, предоставило му управлението по пълномощие/, както и наличие на застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца по имуществена застраховка „Автокаско”, с оглед на която ищецът изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 15688.37 лв. при условията на констатирана „тотална щета”. Между ответника и застрахователя / З. [фирма] – трето лице помагач в първоинстанционното производство/ е имало застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на разсрочено плащане, като по тази полица е изплатена само първата вноска, а втората вноска с падеж 01.07.2007 г. не е платена. С оглед на това СГС е приел, че при пълното неизпълнение на задължението за заплащане на втората вноска по застрахователния договор и изтекъл законно установен 15 дневен срок при наличие на „фингирано връчване”, визирано от чл.202 ал.2 КЗ не е необходимо допълнително писмено уведомление от застрахователя и към настъпване на ПТП-то не е налице застрахователен договор по „Гражданска отговорност”. За този си извод СГС се е позовал на решение на ВКС № 83/05.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г. и решение № 147/07.12.2012 г. по т.д. № 850/2011 г. Поради това е неприложима и нормата на чл.213 ал.1 изр.3-то КЗ, а са налице основания за приложение на чл.213 ал.1 изр.1-во КЗ за уважаване на иска срещу ответника – причинител на процесното ПТП за репариране на причинените от него вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът визира няколко въпроса свързани с тълкуване и приложение на чл.202 ал.2 КЗ, докъде се разпростира тъй нареченото „фингирано връчване”, визирано в чл.202 ал.2 КЗ, следва ли да се извърши допълнително уведомление до застрахования от застрахователя след изтичане на законно установения 15 дневен срок, относно намерението му да упражни правото си да прекрати договора. За разрешението на тези въпроси касаторът твърди противоречие с цитирани решения на ВКС и на въззивни съдилища и конкретно с цитираното от СГС решение на ВКС № 83/05.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора въпроси са относими към изхода на спора, но по същите е налице формирана практика по реда на чл.290 ГПК, с която въззивното решение е съобразено. С решение № 83/05.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г. е прието, че застрахователят може да упражни правото си за прекратяване на застрахователния договор при условията на чл.202 ал.1 изр.2-ро КЗ при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия. Изразено е становище, че въведеното с чл.202 ал.2 изр.2-ро КЗ „фингирано връчване „ на предупреждение за прекратяване на застрахователния договор е приложимо в хипотезата на пълно неизпълнение, но не и в хипотеза на частично неизпълнение на задълженията на застрахования за плащане на дължима вноска от разсрочена застрахователна премия. Доколкото в настоящият случай е налице пълно неизпълнение заплащане на цялата втора вноска от разсрочената застрахователна премия с настъпил падеж преди процестното ПТП, изтекъл 15 дневен срок и с отнапред включено в застрахователната полица предупреждение, че при забавена дължима вноска от премията с изтичане на 15 дни от падежа на неплатената вноска, договорът ще се счита за прекратен, съобразен със съдебната практика е изводът на СГС за автоматичното прекратяване на застрахователния договор между застрахователя и делинквента при условията на чл.202 ал.2 КЗ. В настоящия случай застрахователят е изпълнил и задълженията си по чл.294 ал.1 КЗ. Именно в този смисъл е и приложеното решение № 161/13.11.2012 г. на ІІ ТО на ВКС. Следва да се отбележи, че част от посочената от касатора съдебна практика касае случаи на неплащане на част от разсрочена вноска, а не на цяла такава и в този смисъл тази практика е неотносима към настоящия спор, при който не е платена цялата дължима втора вноска от застрахователната премия. Относно неплащане на цяла вноска от премията от самият касатор са приложени влезли в сила решения на въззивни съдилища за прекратяване на застрахователния договор на основание чл.202 ал.2 вр.ал.1 КЗ с изтичане на 15 дневния срок от падежа на неплатената вноска /решение от 31.08.2012 г. по в.гр.д. № 12147/2011 г. на СГС, решение от 29.05.2012 г. по гр.д. №14451/2011 г. на СГС, решение от 24.04.2012 г. по гр.д. № 2593/2012 г. на СГС, решение от 20.01.2012 г. по гр.д. № 7826/2011 г. на СГС /. В този смисъл е и постановеното въззивно решение, поради което не е налице противоречие в разрешение на посочените въпроси във връзка с тълкуване и приложение на чл.202 ал.2 КЗ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278/ 11.01.2013 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ „в” състав по гр.д. № 11727/2011 г. при допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него и изменение в частта за разноските с решение от 23.04.2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.