Решение №728 от 16.12.2014 по търг. дело №465/465 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 16.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.10 .2014 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 465/14 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 552 от 11. 11. 2013 год., по т.д.№ 1077/2013 год., с което е потвърдено решение на Пловдивския окръжен съд №322 от 11.07.2013 год., по т.д.№ 20/2013 год. за уважаване на предявените от ТД [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник,обективно съединени осъдителни искове – главен, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 57 461.71 лв. и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 17 830.96 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по същество на спора от касационната инстанция.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на достъпа до касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното и материално право, а именно: 1.” Следва ли въззивният съд да обсъди всички приети по делото писмени доказателства и възражения на жалбоподателя- ответник?” и 2. „ Допустимо и законосъобразно ли е осъщественото извънсъдебно материалноправното прихващане на [община] с вземаното и от [фирма]?”.
Като израз на твърдяното противоречие по първия от формулираните правни въпроси са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл.ГПК: № 94/28.03.2012 год., по гр.д.№ 701/2011 год. на І г.о.; № 460/27.05.2010 год., по гр.д.№ 768/2009 год. на І г.о.; № 589/ 29. 06. 2010 год., по гр.д.№ 1359/2009 год. на І г.о. и № 217 от 09.06.2011 год., по гр.д.№ 761/2010 год. на ІV г.о..
По отношение на втория формулиран въпрос не е конкретизирано кое от общо посочените селективни основания се поддържа.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на искането за допускане на касационен контрол, позовавайки се на отсъствие на основната предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. Алтернативно е оспорена и основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното осъдително решение на ПОС решаващият състав на въззивната инстанция е счел за доказано наличието на договорно неизпълнение от страна на [община] по сключен с ответника, в резултат на проведена обществена поръчка, договор за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови, растителни и строителни отпадъци в [населено място] от 21.11.2007 год., обуславящо ангажиране договорната отговорност на ответното ЮЛ по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД. При обосноваване на изградения правен извод за основателност на предявения главен иск Пловдивският апелативен съд се е позовал на осъществено в резултат на допълнително подписано между съконтрахентите споразумение от 29. 02. 2008 год., неразделна част от процесния договор за актуализиране цените на извършваните от изпълнителя работи, вписани и в двустранно подписаната данъчна фактура за м. ХІІ на 2008 год. с № 201118282820.12.2008год.. Обстоятелството, че същата не само е останала неоспорена в процеса от ответника по спора, но е била надлежно осчетоводена от последния и отразена в дневника му за покупки по ЗДДС, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод за наличие на недвусмислено извънсъдебно признание от длъжника, както за съществуването на дълга му към ищцовото търговско дружество в този конкретен размер, така и за неговото основание.
По съображения, че заявеното от [община] в уведомително писмо изх.№ 14.00.3948/06.11.2008 год. вземането е спорно, с оглед на въведеното основание – „техническа грешка при предходно плащане на изпълнителя”, въззивният съд е отрекъл както основателността на твърдяното от ответника извънсъдебно прихващане с дълга му към ищеца, така и възможността за уважаване на въведеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане със същото вземане, приемайки, че единственият път за защита и при установената неликвидност на същото е чрез предявяване на насрещен иск, какъвто по делото отсъства. С оглед изхода на делото по главния иск, за основателна е счетена и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставеният процесуалноправен въпрос, като релевантен за крайния изход на делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно е и позоваването на селективния критерий по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
С цитираните в касационната жалба и посочени по- горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК и имащи, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, характер на задължителна за съдилищата в страната съдебна практика е възприето разбирането, че въззивният съд, като инстанция по същество на спора, е длъжен да обсъди всички приети и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, формирайки въз основа на тази преценка самостоятелни правни изводи, като в случай, че възприеме за неотносими, или за частично относими някои от доказателствата, то следва да се обоснове изрично.
Обстоятелството, че при постановяване на обжалваното решение Пловдивският апелативен съд не е обсъдил всички доводи на ответника, вкл. с оглед пълното съдържание на изпратеното от него до ищцовото ТД уведомително писмо изх.№ 14.00.3948/06.11.2008 год. макар и формално да се е позовал на същото писмено доказателство, дава основание да се приеме, че касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение по отношение на поставения процесуалноправен въпрос с цитираната задължителна практика на ВКС. Единствено за прецизност следва в тази вр. да се посочи, че според последователната практика на ВКС, когато се касае до процесуалноправен въпрос не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл по същия, а е достатъчно да е действал в противоречие с предписанието на процесуалния закон и в резултат единствено на това му процесуално действие да се е стигнало до неблагоприятен за жалбоподателя краен правен резултат по делото.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 552 от 11. 11. 2013 год., по т.д.№ 1077/ 2013 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора [община], че следва в едноседмичен срок, считано от съобщаването, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 1505.85 лв./ хиляда петстотин и пет лева и осемдесет и пет ст./, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответния платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top